Здравейте !

От доста време чета Розали, търсейки някъде тук отговорите на моята история и накрая реших и аз да пиша. Чак ме е страх да започна, тъй като прочетох доста негативни коментари за жени в моето положение,но все пак всеки си има мнение.

Моята история започна преди няколко месеца когато се влюбих в женен мъж. Не можах да го предотвратя стана спонтанно, а и човек не може да заповядва на сърцето си. Признах му измъчвах се много нямаше на кой да споделя, всички около мен са моралисти никой нямаше да ме разбере. Както и да е започнахме да излизаме заедно, всичко беше прекрасно, за пръв път на 26 години разбрах какво е истински мъж.

Подкрепяше ме, грижеше се за мен изслушваше ме,обичаше ме както никой досега всеки изминал ден се влюбвахме повече и повече. През цялото време не каза една лоша дума за жена си, гледаше си семейството има дете, стремеше се никоя от двете да не е ощетена. Колко безсънни нощи изкарах да мисля какво правя, как мога да имам връзка с женен мъж,колко долно и неправилно е това, как не искам да градя щастието си върху чуждото нещастие, но чувствата бяха толкова силни и все още са.

Никога не съм го карала да се развежда, просто живеех с мисълта, че е до мен, пък макар и да не е изцяло. И така приказка голяма докато не разбра жена му. То бяха скандали, панаири, заплахи.Тя плаче у тях аз в къщи.Трагедия, но той не отрече, не се опита да я излъже призна и като по неговите думи и е казал, че не иска да се развежда, но и няма да ме остави. Това, обаче не устройва никой аз го искам тя също той се разкъсва на две. Виждам колко му е трудно, на мен също.

Женен е от 10год и брака му е както той твърди от уважение един към друг и заради детето. Не знам какво да правя той иска време, за да прецени какво да прави, аз незнам колко мога да чакам и изобщо заслужава ли си?

Опитах се да го оставя и не можах прекалено много го обичам. Той казва, че дори и да не съм аз този брак ще се разпадне след време.въпроса е аз ли да съм причината какво да правя знам, че ме обича доказал ми го е 100 пъти, да продължа ли да се боря за любовта си или да оставя съпругът и бащата да си бъде такъв. Той се чувства виновен от това пред жена си, през годините не е видял лошо от нея уважава я, просто вече не я обича иска тя да вземе решението за раздяла, но тя не ще и да чуе за развод, дори и да е в положение да го дели

Знам, че сигурно ще срещна много упреци, но момичета всяка една от нас мечтае да е обичана, уважавана, ценена, да е най-красивата и добрата в очите на любимия мъж аз го изживявам в момента и се разкъсвам ужасно. Моля ви за съвет да го оставя той да прецени, да му поставя време за размисъл с краен изход или просто да се отдръпна?

А ако никога повече не се докосна до любовта???
Благодаря Ви!