Здравейте!

Преди няколко месеца се разделих с приятеля си.Нещата бяха стигнали почти до брак,деца.....И изведнъж - всичко рухна.Просто ей така.Най-странното е,че и двамата усещахме,че нещата не вървят,но никой не се е решавал да говори с другия.

Любовта ни беше много силна и е устоявала на няколко изпитания-аз няколко пъти съм излизала в чужбина за по няколко месеца и той всичките тези пъти ме е чакал.Живеехме заедно,деляхме всичко.В началото той страшно много ме ревнуваше - дори от приятелите ми.

После нещата утихнаха и уж бяхме щастливи заедно...Започна собствен бизнес благодарение на моята подкрепа,която беше не само морална...По цял ден работеше,не ми обръщаше достатъчно внимание и аз в доста случаи съм реагирала неправилно,но това е било просто защото не съм получавала нужното внимание.

Много пъти съм искала да си събера нещата и да се махна,но не съм имала нужната смелост.Малко преди да се разделим той отиде с един негов приятел в Италия.3 дни сед като се върна се разделихме.Беше много тъжно и тежко и за двама ни.

Решихме,че ще останем приятели.Аз се изнесох,защото живеехме заедно.Той ми звънеше непрекъснато - всеки ден по няколко пъти.Когато разбра,че излизам с едно момче започна много настоятелно да звъни,но никога не ми каза,че иска да се съберем.Казвал ми е,че все още ме обича,но по различен начин.Той знае,че аз също го обичам.

Поведението му е много странно и не мога да разбера какво иска от мен,въпреки че няколко пъти съм го питала.Той казва че иска да бъдем само приятели,а защо изпада в ужас когато разбере,че излизам с някой?Поведението му не е типично за мъж,който не иска да бъде с дадена жена.Няколко пъти съм му казвала,че искам да бъдем отново заедно,но...без желания резултат.

Помолих го да спре да ме търси,защото на този етап не мога да му предложа приятелство.Обясних му пределно ясно,че всяка моя среща с него е безкрайно болезнена за мен и ако аз реша,че между нас може да има приятелски отношения,ще му звънна.Помолих го да не ми звъни.Той издържа точно 5 дни.

Звънна ми,но аз не вдигнах.След 2 седмици пак ми се обади.Говорихме си общи неща за "живота,вселената и глобалното затопляне". След още няколко дни той пожела да се видим.Отново му казах,че ми причинява болка и страдание. Той ми се извини за безпокойството и ме помоли да звънна когато преценя.Следващото ни "чуване" беше на Коледа.Точно тогава баба му беше починала и аз искрено му съчувствах за това и предложих да му помогна ако има с какво.

Звънна ми пак след няколко дни - искал да ме види,но не искал да ме наранява.Каза ми,че бил много тъжен и аз отново видях някаква,макар и малка,надежда.Видяхме се и пак старата песен на нов глас.Каза ми да се успокоя,че щяло да стане това,което е писано,че нямало невъзможни неща.

Преди няколко дни пак се опита да се свърже с мен,но аз не вдигах телефона си,защото ми писна всеки път да повтарям едно и също нещо.Беше звънял дори на брат ми,за да провери дали всичко с мен е наред.Звънна ми отново миналата седмица от скрит номер.Нямаше как да не вдигна,защото не знаех кои ми звъни.

Пропуснах да кажа само,че 1 месец след като се разделихме той започна да излиза с едно момиче.Независимо от това,всеки път,когато сме се виждали,между нас е имало и секс.Мина ужасно много време,а аз не спирам да го обичам.Най-лошото е,че не мога да бъда и с друг мъж. Не съм предполагала,че някога мога да изпадна в подобна ситуация.