Знам, че е ужасно грозно да заставаш на пътя на едно семейство! Аз самата се възмущавам от себе си! Никога не съм мислила, че ще съм на това място, но ето...случи се.

Историята е следната:
Аз и въпросния мъж работим съвместно по един проект. Той е уважаван, интелигентен човек, на ръководна позиция в компанията си. В процеса на работата ни той адски ми допадна, а и аз също на него...
Работата ни е такава, че не се бяхме виждали на живо може би цели 3-4 месеца от както се познавахме, но въпреки всичко комуникацията с него беше по-специална от останалите. Разбрах, че е женен случайно, от регистрацията му в един сайт и си казах "Настрана от този мъж, колкото и да ти харесва!!!" Аз самата имам връзка, която продължава вече няколко години, но все още не живеем съвместно с партньора ми. Дали от страх, че може би няма да се получат нещата, че не е най-подходящия мъж за мен аз избягвам тази крачка.

Видяхме се "Face2Face" както се казва с мъжа Х на коледното парти на компанията, в която работя, и чийто клиент е той. Хареса ми още повече, толкова много ми хареса, че ме беше страх да разговарям с него, защото ще си проличи, че не ми е безразличен. Тогава си поговорихме макс 15 - 20 мин., аз имах и други гости, на които трябваше да обърна внимание, а и това ми беше извинението да не съм близо до него, колкото и да ми се искаше. После нещата така се стекоха, че почнахме да си говорим в icq, пращахме си mails, това е част от работата ни, която продължава и в момента, няма как да не комуникираме...но разговорите прерастваха от чисто служебни, в приятелски, а и от там и в нещо повече - с лек привкус на флирт. Не сме го искали съзнателно, нито аз, нито той.
Той е най-прекрасния човек, който познавам, толкова мил..добър..грижовен - мъж мечта с 2 думи.

Дали беше случайност или съдбата нарочно ни го причини, но точно когато жена му и бебето им бяха на гости при родителите й, аз трябваше на съм в командировка в града, в който живее той. Разбрахме се след работа да пием по нещо...излезнахме, говорихме си с часове, вечеряхме и всичко както по реда си, той ме изпрати до мястото където бях отседнала. Бях там само 2 дни..
Вътрешно, много дълбоко в себе си исках да съм с него, но не съм направила и една грешна стъпка в онази вечер.
За моя изненада той пожела да се видим и на следващата (последната) вечер, в която аз бях там. Забрах и една приятелка на срещата можеби за да избегна, това, което така или иначе се случи м/у нас. Хапнахме и я закарахме до тях, след това решихме, че не ни се спи и може да пийнем по нещо. Тогава нито аз, нито той можеше да прикрием, че се харесваме. Той беше притеснен като тийнейджър, аз също..беше прекрасно. Стана късно, заведението се изпразни и трябваше да ставаме.. не исках да си ходя, а той още по-малко...каза ми "Искаш ли да си поговорим още малко в колата?" Естествено, че приех .. няма да ви занимавам с подробностите от онази нощ, ще ви кажа само, че не направихме онова, което повечето щяха на направят...стояхме с часове , въпреки, че това време мина като няколко секунди..стана сутрин

Тръгнах си и очите ми бяха пълни със сълзи...не защото се чувствах виновна, а защото знаех, че това няма да се повтори никога, този мъж никога няма да е моя мъж!!
Не познавам жена му..не тая лоши чувства към нея, сигурно е прекрасен човек след като той е с нея.
Двамата сме правили много анализи на всичко, което се случи, и той не съжалява, но и двамата сме наясно, че нищо м/у нас няма да се случи, знам, че и той ме обича, но знам също и, че никога няма да нарани семейството си, а и аз няма да му го позволя..не искам да съм "другата жена"
Липсваме си ужасно много, всеки ден си пишем, а съботите и неделите, когато не сме на работа са най-дългите дни за мен, защото тогава не сме "заедно" макар и само виртуално!
Знам, че не трябва, но си правим планове да се видим пак..

Прочетено от човек, който не ни познава изглежда отвратително, както моята, така и неговата постъпка, но ви уверявам, че и двамата сме интелигентни и разумно мислещи хора! То е по-силно от нас..успокояваме се с мисълта, че може да е нещо временно, което да отшуми с времето, но на този етап и той и аз не искаме това да приключи.

Незнам какво ще стане утре, не искам и да мисия!
Как мислите..какъв ще бъде края?