От малка слушам какви ли не поучения, от мама, от тати, дори от случайни по-възрастни хора и почти всички казват Не смесвай работата с удоволствието! Не си вади Хммм, там където си вадиш хляба и т.н.
Дали всички тези норми важат във всеки случай, нямам идея, но се чувствам ужасно гузна и се опитвам да го подтискам доколкото мога.

В интерес на истината още първия път когато го видях (проведе ми първото интервю във фирмата) ми трепна нещо, изпитвах привличане към този човек. След това направих доста голяма глупост! Издирих човек, който го познава и то в сайт за запознанства и му писах. Това се случваше още по време на интервютата, аз си говорех с него в интернет. Веднъж ме покани на по фрапе (преди да започна работа във фирмата), а аз отказах защото косата ми изглеждаше ужасно същия ден. :) Колко глупави сме жените нали?

В последствие му признах, че си имам сериозен приятел от 3 години, както и всъщност беше. Той също си намери сериозно гадже, с което поддържаха връзка, макар и от разстояние. Започнах работа във фирмата и забравих за влечението си, като той се превърна в мой добър колега и приятел. Споделяше ми проблемите във връзката си, аз му давах съвети... искрени.

Освен това ми помага доста в работата. Наистина е добър човек, това мога да твърдя със сигурност след 9те месеца в които се познаваме.
Всичко щеше да е перфектно ако напоследък не бях започнала отново да изпитвам чувства, вече не толкова към тялото, колкото към самия човек, който е безумно интелигентен, отговорен, отворен към хората, млад и преуспял, човек достоен за уважение!

Опитвам се да не потъвам в това и да не се самонавивам, че обичам някого, още по-малко да го фаворизирам, но самия факт, че изпитвам нещо ме притеснява. Не бих казала, че пречи на работата, но би могло да попречи.

Честно казано за сега не бих предприела нищо, харесвам работата си и колкото и да не ми се иска да призная май вярвам на приказките, че работата и любовта нямат място под един покрив.