Прочетох доста истории,както и коментарите след тях. Има много като моята,но все пак реших да споделя и моята.

 Аз съм омъжена от 12 години, имем 2 деца,които много обичам и давам живота си за тях.Но се случи така,че преди около година започнах работа в една частна фирма.

На работа ме прие едно симпатично момче на моята възраст.Той беше толкова мил,любезен,с много чаровна усмивка и още тогава ми направи страхотно впечатление.Но не предполагах,че ще се влюбя в него.В началото всичко беше нормално,но след около месец усетих,че започвам да се влюбвам.

Станахме много добри приятели,говорихме си и си споделяхме много неща.Той винаги можеше да разчита на мен за абсолютно всичко,както и аз на него,не само в работата.Никога за нищо не сме се карали.Той се отнасяше към мен като към приятел, а не като към негов подчинен.

Аз го обикнах от все сърце,но до сега не съм му го казвала.Знае,че много държа на него,но не и истинските ми чувства.Сега вече и двамата не сме в тази фирма.Той започна работа на друго място и аз ще започвам друга работа.От месец вече не сме се виждали,но се чуваме от време на време по телефона.

Говорим си приятелски,както преди.Но аз не спирам да мисля за него всеки божи ден. Почти всяка нощ го сънувам и много ме боли,че не мога да го виждам.Не знам какво да правя и се измъчвам много.Ако му призная чувствата си някой ден,се страхувам да не загубя приятелството ни.

Не знам как ще го приеме той.От друга страна ...,не знам дали ще мога да напусна съпруга си,въпреки че в последно време между нас не върви, а и децата...Направо ще се побъркам...

 Това е моята история - объркана и до болка позната на всички.Споделям я с вас,защото не мога да я споделя с никой друг около мен.