Здравейте и от мене тук съм чела много интересни и тъжни истории.

На много от вас моята история ще им се стори доста странна и може би не толкова значима,но реших да я споделя със вас понеже отричам пред всички че не обичам един човек, а всъщност не е така не искам и сама на себе си да си призная,че вече толкова години не съм го забравила а камо ли пред всички други,но ето че се престраших да го споделя с вас.

Та моята история е следната:Преди 4г. се влюбих до полуда в едно момче той е 4г по голям от мене,бях готова на всичко за него,но той не осъзнаваше това и все още не го е осъзнал за жалост.

Събрали сме се заедно той знаеше за моите чувства,но просто не искаше да бъде с мен,не сме разговаря ли за нас,никога не сме остава ли на саме това беше около две години аз постоянно ходех по петите.

Една година не ходех на местата които и той не исках да го засичам въобще понеже исках да го забравя да го избия от главата си,но не стана така.И сега е 4г.и все още е в сърцето ми!Макар че си има сериозна приятелка,която е много красива за каквато си е мечтал,не е стока използва го и се личи,че не го обича всички го забелязват това приятелите му, моите приятели.

Съветват го всички да не бъде с нея,че тя не държи на него, а че аз наистина го обичам и го заслужавам. Всички казват,че сме родени един за друг,понеже си приличаме и по визия и по характер и имаме почти еднакви вкусове.

Макар и никога да съм нямала никакъв контакт с него само размяна на приказки аз го обичам наистина го обичам и не мога да го забравя,а искам защото се затормозявам излишно!

Ще се радвам да си дадете мненията и някой друг съвет какво да правя!