Историята сигурно ви е позната.Момиче на 22 си пада по личния си лекар.Да,звучи адски натрапливо,но се опитвам от години да го превъзмогна,а не мога.
Той е 20г по-възрастен.Женен е и има страхотно семейство.

Познаваме се от преди,защото са приятели на родителите ми и са колеги.

Това,че си падам по него мислех,че е нещо,което ще премине с пубертета.Но той отмина,а чувствата и желанията са същите!НО!Той също изпитва нещо,което незнам как да нарека...може би силно привличане.

Аз се старая да не си показвам мислите,но той го прави несъзнателно.Държи се с мен различно,от останалите пациенти,когато сме в обща компания ми отделя специално внимание,а когато изпие едно... като че ли задръжките му падат и дори странични хора са на мнение,че аз не съм му безразлична.

Вижте не искам да съм от онези жени,разбиващи семейства ,каращи деца да страдат.Никога не бих си позволила а имам връзка точно с него! Но какво да правя с това неугасващо чувство,което ме връхлетя преди години и не ме оставя? През този период съм имала гаджета,но все той ми е в ума!Истината е,че и на него не му стиска.

Заради семейството му,заради разликата във възрастта,заради моите родители,заради общественото мнение.Но аз знам ,че той изпитва нещо.Нали знаете как тези неща се усещат и не можеш да ги сбъркаш с нищо?Е,това е именно такова.

Дано не съм ви отегчила с дългите си писания,но ви моля за съвет.Какво да правя?

П.С.моля за разбиране и ако на някой му е смешно това,не желая нападки колко съм глупава и наивна.