Ето срещнах го – перфектния неподходящ – умен, богат, висок, забавен, интелигентен, прави страхотен секс и кара порше (когато не е с рейндж роувъра).

“Всички хубави мъже са женени” – казваше бившия ми приятел, също женен. Когато намерих сили да изляза от почти петгодишната си връзката с него си казах, че е първия и последен женен мъж, с когото си имам работа.

 Да, беше страхотно – с всички онези хубави неща, които карат една жена да се чувства като принцеса! Разбира се, те вървят в комплект със самотата, дългите часове, в които мислиш “с коя ли е сега?” и не можеш да спиш, лъжите пред близките ти.

Колко свободна се почувствах когато се преместих в София, намерих си хубава работа и започнах наново!

Не след дълго се появи и Той – богат, зает, зает, богат – зает с бизнеса си, в последствие се оказа и с пръстена, който така и не разбрах защо носи на малкия си пръст вместо на безимения.

След няколко месеца стратегии от моя страна как да ме забележи и да предприеме нещо – о да, един спортен мерцедес кабрио ме чакаше пред блока в Стрелбище за вечеря. И на следващата вечер също.

Всяко начало е толкова хубаво!

Още си спомням деня, в който чух разговора в офиса – “Търсим автобус за фирмата на жената на г-н Той”, бях сигурна, че става въпрос за друг “На г-н Кой?” Жена му ... женен, той е женен?!? И нали знаете ... една измама беше любовта голяма.

Не че се беше случило нещо кой знае какво до този момент, дори не бях спала с него, но нали беше мечтата. Та след известна доза рев и сълзи преглътнах истината и реших, че ще съм с него въпреки социалното му положение.

Съвсем скоро се преместих във Варна заради работата ми и започна един период, в който той идваше и се виждахме за по ден (нощ). Мислех си нещата, които всяка би си помислила на моето място – че мога да съм с него, само трябва да съм по-изобретателна. Но не би, вече нямах сили да се боря с вятърни мелници. Той получи, това което искаше, нарадва ми се, сега се чуваме от време на време, говори ми хубави неща, но не идва. А и аз нищо не правя, а те нещата не могат да се случат с нищо неправене.

Когато видиш мечтата си за любов толкова близо, но имаш усещането, че е безсмислено да се бориш за нея трябва ли да го правиш? Така ли се сбъдват мечти? Много бързо се отказах от него, а сега не срещам друг, с които мога да го заменя. Тези мъже не се срещат често. И следващия ли ще е женен?

Следващия не е женен, но ... има сериозна приятелка ... и има един сериозен недостътък – не е богат. Много ми е хубаво с него, но не съм убедена, че има потенциала на човек, който си поставя високи цели и се бори за да ги постигне. В противен случай неизбежно един ден ще си омръзнем. Или поне той на мен.

Връщам се на заглавието ... ако някой има опит и желание да сподели как се бори за мечтите си.

Дали “Борбата е безмилостно жестока.”