Заемам ръководна позиция в не-малка фирма. А той е представител на наш контрагент, с когото имаме постоянни взаимоотношения. Започна да идва при нас от преди 2 години. От начало той контактуваше с Управителя на фирмата, но веднъж когато него го нямаше, наложи се да се срещне с мен.

При първата ни среща аз се държах много нелюбезно с него, защото имах много работа и не ми беше до него, но по време на разговора промених поведението си и стана така, че в последствие той започна да идва много често като постоянно нещо не беше донесъл и трябваше да дойде пак за да се завърши съответната работа.

Моите мисли бяха: „колко неорганизиран човек, как може за едно и също нещо да идва по толкова пъти” . Изобщо не забелязвах, че идва не защото е неорганизиран, а защото чакаше аз да го забележа.

Пращаше ми имейли със закачки, много охотно си контактуваше с мен в работата. Стана така, че контактите на управителя на фирмата с него ги поех аз. И така докато един ден след като си тръгна разбрах, че си е записал телефона в указателя на моя телефон. На това аз не реагирах по никакъв начин, въпреки че ми стана страшно приятно.

След това той претърпя някаква операция и много дълго време не го бях виждала. Когато дойде отново много многозначително ми каза че чака аз да му се обадя. Истината е че аз също много го харесвам, но не посмях да му се обадя. Обаждам му се разбира се, но винаги по работа.

Той е много внимателен, изпълнява всичките ми поръчки, това му е работа всъщност. Но когато събрах смелост за да потърся другия контакт с него, вече беше минало много време и не знаех как да го направя.

Постарах се да разбера кога е рождения му ден, честитих му го много неочаквано за него, за други празници също го правя. Той ми благодари много любезно и толкова.

Стана така, че все повече контактуваме чрез куриери, имейли и всички възможни начини, които изключват личния контакт. А сега нека кажа основната причина, поради която се обръщам за съвет какво да направя.

Разликата между нас е 15 години в моя полза. Вярно е, че се старая да изглеждам добре и никой,който не ме е познавал във времето, не може да ми ги даде.

Всъщност изглеждам на неговите години. Той не знае нищо за възрастта ми /поне тогава не знаеше/. Вероятно и за това е очаквал да го забележа като мъж, но на мен и в ум не ми идваше, а когато го разбрах, беше минало толкова много време. Още повече време мина, докато се осмелих да поискам да потърся друг контакт с него.

И така как да постъпя. Той е от друг град. Не зная нищо за личния му живот. Аз съм неомъжена /голямо разочарование в резултат на което направих кариера/. За него знам, че докато се интересуваше от мен, беше свободен.

Няма от къде да получа информация дали все още е свободен. А много ми се иска да разбере, че го харесвам и че не съм „желязната лейди” както вероятно изглеждам.

Ако не съм Ви отегчила с разказа си и можете да ми помогнете със съвет, ще бъда много благодарна! Дано не се смеете много на моята история...