Здр:))Моята история е ужасна...!

Аз съм омъжена, преди 1год. и 4 месеца се запознах с един мъж. Всъщност той има бизнес и аз пазарувах от него. Доста дълго време ме сваляше(закачки и т.н.) В началото ме дразнеше, защото ми е писнало от свалячи, но с времето ми стана много мил. Така и започна всичко.

Един ден излизахме на кафе и много ми хареса. Разбрах , че и той има връзка и то от 9 години,  но се бяха разделили в този момент(отпреди 2 седмици).

С времето се влюбих в него ужасно много. Чаках с нетърпение да ми се обади, да го чуя. Държеше се много мило с мен. Аз избягвах да му звъня, защото не исках да си мисли, че му досаждам или , че го преследвам.

Връзката ни продължи 8 месеца. За тези осем месеца съм звъняла 5-6 пъти-не повече. Просто като го видех и оглупявах, даже съм ставала смешна в някои моменти. Какви ли не неща съм правила, само и само да се видим.

Ставах сутрин рано, за да пазарувам от него, защото иначе мъжа ми си правеше поръчка. Той несъзнателно ми даде сили да живея и да имам амбиции, започнах работа, започна да ми се живее както никога досега, чувахме се , той ме радваше със съвсем малки неща-важното за мен беше , че се интересуваше от мен, как съм и т.н.

Толкова много се стараех да не го търся, за да не го отблъсна, че накрая той остана с впечатление, че той за мен е бил само развлечение. Не знам как да опиша всичко много е дълго. Просто сега разбирам, че някой път ми е казвал сериозни неща, но аз се смеех като луда, бях като в транс. Просто двамата с него не се разбрахме.

И всичко от зор да не разбере , че съм влюбена в него и да не помисли, че е нещо за мен-уж да задържа интереса му. И какво накрая дойде момент, в които той спря да ми се обажда-боже цял месец-откачих-побърках се.

Последните разговори бяха някак си други-той ми казваше,  че си има проблеми, че не е за телефон- Аз не можех да разбера какво става. Накрая му се обадих, видяхме се и какво...-Аз му казвам: Кажи..какво става защо правиш така, ако не искаш да виждаме, защо не ми се обади да ми кажеш, че не искаш повече. Той: Защото не искам, и аз му казвам: Тогава , какво има, моля те кажи ми: Той: Ще си имам бебе!!

В този момент исках просто да умра, това беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало в живота, не очаквах. Тогава му казах:Добре, защо не ми се обади да ми кажеш, защо не каза, че ще имаш бебе и не искаш повече да се виждаме? Той: Защото не искам, и така..

Но не можех да продължа да се виждам с него, не можех да причиня това на тази жена-без
дори да я познавам....

Тогава той ми каза, че е мислел , че е само развлечение за мен и куп др. неща. Виждах, че иска да продължим да се виждаме, но аз не можех вече -поне не в този момент. Успях да се задържа и да се направя на студена и в този момент. Почана да нервнича, не знаех как да реагирам.

После слязох от колата...Господи не можех да спра 3часа да рева. Спрях само докато взех
детето си и после пак.4 дни бях толкова разстроена , че мъжа ми не знаеше какво ми
става: Вика; ти откачи, какво става. Аз неможех да спра да плача и защо?  Защото не вярвах, че може някой да ме обича(носех брекети тогава) с дете, и че наистина съм толкова специална за някои.

Господи, никога през живота си няма да забравя този мъж, след като слезнах от колата , разбрах , всъщност колко много го обичам такъв какъвто е. И разбрах, че това е мъжа на живота ми.

Той не е идеален , но аз го исках такъв какъвто е.  Обожавам го. Вече минаха 3-4 месеца откакто не се виждаме , а аз го сънувам през вечер. По цял ден мисля за него постоянно.

Хилади неща ми напомнят за него. Мога да се разплача във всеки един момент за него....но това нищо няма да промени. Не знам какво да правя.

Единственото, на което се надявам е да излезна отпуска и да започна пак да пазарувам от него, за да го видя. Дори в един момент мислех да напусна работа, но се отказах, защото работата ми е хубава. Просто аз бях готова да зарежа мъжа си заради него и да му се отдам напълно, но не позволих той да разбере и частица от това.

Сега не знам какво да правя. Трябва ми психолог, може би, за да му разкажа всичко с подробности и да се освободя от тази мъка. Много  го обичам и имам чувството , че вече си втълпявам.

Кажете какво да правя:)()