На 22 години съм.Всичко беше като приказка.С приятеля ми си живеем на семейни начала от известно време.

Аз го обичам адски много,заедно сме от около 5 години.Когато се срещнахме бяхме още деца. Изстрадах и преживях много докато постигна целта си да бъда с него.Бях адски щастлива.

Всичко вървеше идеално.Разбираме се,обичаме се.Но много хубаво не е на хубаво.За миг животът ми се преобърна на 360 градуса.Изведнъж хлътнах жестоко по един колега,който е с 3 години по-голям от мен.

Той е много красив и се държи много мило с мен-усмихва ми се по коридора,поздравява ме.И не е само това.Личи си че много ме харесва.Само си търси повод за да мине покрай моя офис и да ме види.Като ме види да тръгвам по коридора тръгва след мен,за да ме види.И от това внимание аз се обърках.

Може би защото рутината с моя приятел ни е превърнала в хора,които...съжителстват заедно.Той наистина много ме обича както и аз него,но...

Сега знаейки че колегата напуска се чувствам празна отвътре.И естествено не се стърпях и ги попитах кога си заминава,на което той отвърна с усмивка-\"Кога ще пием кафе?\",галейки ме по косата и лицето.Объркана съм.

Обичам моя приятел и няма да го изоставя за нищо на света но се чувствам много объркана.Моля за съвет и подкрепа