Здравейте,

От доста дълго време чета историите тук и най-накрая се реших и аз да поискам съвет и утеха.

Аз съм на 22 и имам приятел от 4 години. Вече не го обичам, разделяли сме се много пъти, като той винаги ми обещава,че ще се промени. Но това ми е ясно, че няма да стане. Затова сега съм решена да прекратя кошмара. Не се разбираме с него.

Толкова сме различни, че не знам въобще къде съм гледала. Както и да е. Въпросът е, че той е много чувствителен и се е вкопчил в мен като удавник за сламка. Аз му давам спокойствие и това му харесва.

Той ми казва, че ме обича, но аз не го вярвам, защото според мен човек трябва да се съди по това, което прави, а не това, което говори. Действията му не показват, че ме обича. Не правим секс. А ако правим, то той е далече от хубавия такъв. И въобще поведението му не показва по никакъв начин, че ме обича.

Опитах един път да скъсам с него, но той ме умоляваше. Има финансови проблеми и проблеми с работата и изглежда много зле психически. Но аз не мога да съм му опора. Та той е на 28.

Другият проблем е, че от скоро с един приятел от компанията си признахме, че се харесваме. Мисля, че започвам да се влюбвам. Но не мога да скъсам с единия и да тръгна с другия. Ще е много грубо, нали?

Не мога да събера кураж да скъсам с приятеля си. Знам, че и двамата ще страдаме, но вече просто не знам как да му го кажа, че да не го нараня. А повече не мога да чакам.

Моля дайте ми съвет.