Здравейте, скъпи приятели много обичам да чета вашите коментари и се радвам,че помагате на хората да разрешат проблемите си.Е,и аз реших да споделя една история,която от скоро се случва с мен.

Историята е най-обикновена,но мен нещо ме човърка от вътре и трябва да я споделя с някого. Лятото си намерих работа,в града, където съм студентка,работя в едно магазинче и всяка вечер покрай това магазинче минава едно страхотно момче.

Първият път,когато мина и погледна към мен,направо се разтопих,сякаш хиляди пеперуди започнаха да пърхат в стомаха ми и от този ден очаквам с нетърпение непознатият да мине покрай,моето магазинче,щом го видя и нещо ми става,цялата настръхвам.Тъй като той се прибира от работа,всяка вечер минава по едно и също време,когато наближи часът,той да мине аз направо се побърквам от вълнение.

Спомням си дори,че когато една вечер не мина щях да се разплача(лигла). Забелязах,че когато мине покрай мен винаги ме гледа странно,а аз направо изтръпвам.

Чувствам се като лудо влюбено девойче, което току що е завършило 7-ми клас.За жалост обаче мисля,че моят непознат въобще не се интересува от мен,а аз ставам и лягам с мисълта за него,постоянно си казвам,че трябва да го забравя и да не мисля за него,защото скоро ще напускам работа и повече няма да мога да го виждам.

Много съм объркана.Моля Ви дайте ми съвет как да постъпя.Благодаря Ви предварително