Незнам как се случи, но се влюбих без да искам в най-неподходящия мъж.  Харесвах го още миналата година и бяхме станали добри приятели, но после аз започнах да искам повече от него, и той се отдръпна.  Още тогава много страдах и едвам го преживях.  А сега незнам, как позволих да се случи това, може би си мислех, че всичко ще бъде по-различно, но уви той отново нарани сърцето ми и продължава да го прави, дори си мисля, че го прави съзнателно.

 Ние работим заедно и ходим и заедно на командировки в различни градове, на една от командировките се случи това за което ще съжалявам. . . . стана много случайно и не сме го мислили, аз просто вече не вярвах, че може да се случи нещо между нас и го приемах само като колега.  Но тази командировка ме промени, бяхме заедно, аз се дърпах и той дори ме попита, защо се държа така, след като миналата година съм искала да бъда с него, а сега се дърпам.

 Той си легна в моята стая и не искаше да стане и да си отиде, аз легнах на дивана, но после легнах при него (той спеше) и тъкмо заспивах, когато усетих ръката му върху гърба си, беше много приятно, той продължи и ме попита, дали да спре, аз му отговорих, че незнам и така започна всичко, изкарахме най-дългата и прекрасна нощ с него, говорихме си, докосвахме се, беше много приятно, на другия ден отидохме на работа, но той се държеше много хладно, вечерта обаче отново дойде в леглото ми и пак беше хубава вечер.

 На другия ден, се държеше все едно нищо не се е случило.  Вечерта пак дойде при мен и беше много приятно, той ми каза, че не трябва да се влюбвам в него, че не може да продължава повече това, освен като сме на командировки и че между нас не може да има нищо повече от секс.  

Започна да ме разпитва, как се чувствам като изневерила жена и какво си мисля? От разговора ми, най-накрая останах с впечатлението, че все пак ще продължим връзката (сексуална) и в града от който сме.  

Но като се върнахме от командировка, и отидохме на работа, беше ужасно да го виждам всеки ден, а да не мога да го докосна и да бъда с него, а той просто не искаше, заради колегите и заради моето състояние (омъжена жена).  Бях много наранена и очаквах да се виждаме все пак, когато и двамата имаме желание и възможност за това, но той направо ме отряза.  

Говорихме по телефона и ми каза, че това не може да стане, защото можело да ни видят. . . . и така, аз му казах, че повече няма да се притеснява от моето присъствие и забравих за него (но само външно), а вътрешно се измъчвах и правех всичко възможно да го виждам, но без да се натрапвам.

 И заминахме отново на командировка, без да си говорим и без нищо, първата нощ изгарях от очакване, но той не дойде в стаята ми, но затова пък втората дойде и правихме невероятен секс, на него много му хареса, чувства се добре с мен, аз го усещам, но защо бяга от мен? Секса беше върховен, изпълних всичките му желания и той на мен и беше незабравима нощ, но после дните бяха ужасни. . . . не дойде повече в стаята ми.  Аз го попитах една вечер дали ще дойде, и той ми каза, че не му се правело секс, казах му да дойде да се гушкаме тогава, но уви. . . . . и така. . . . и сега не мога да разбера, защо мисля постоянно за него, защо така ме отблъсква, защо иска само секс, дали изпитва нещо към мен или е само това влечение и то там?

Не мога да го разбера, а разговора с него е още по-труден, единствено в секса си допадаме, иначе и той е това, което аз не искам (като характер, като мъж) и едновременно копнея за неговото внимание и за неговите ласки.  

Защо се влюбих в най-неподходящия мъж? Какво да направя, дайте съвет! Защото отново наближава командировка и незнам, пак ще го чакам и като дойде пак ще бъде хубаво, а после. . . . Защо той така постъпва с мен? Помогнете ми, дайте ми съвет, какво да направя, за да не се чувствам така използвана и наранена?