Здравейте. Реших и аз да споделя моята история, и, макар че тя започна преди 8 години, ще се опитам да бъда кратка. На 21 години съм. На 14 се влюбих в съседа ми и брат на тогавашната ми най-добра приятелка(24г.). С тях се познавам откакто се помня. Имахме някаква кратка детинска любов, след което той ме заряза "понеже сме били малки за сериозни връзки". Сега знам, че беше прав.

Продължихме връзката си само на сексуално ниво, но аз не го забравих. Обичах го все по-силно, правила съм за него невероятни жертви и какво ли не за да му докажа любовта си. На 17 срещнах един мъж, в който се влюбих и бяхме заедно 3 години и 3 месеца. И беше прекрасно. Но той имаше проблем с алкохола, и затова реших да приключа с него докато е време.

Миналата година така се случи, че детската ми любов се влюби в мен и поиска отново да сме заедно. Аз, разбира се, бях на 7-то небе. Опознахме се наново (всъщност дотогава изобщо не сме се познавали) и разбрах, че той е човекът, с когото искам да прекарам живота си.

Вече година и половина сме заедно и всичко е прекрасно с изключение на това, че...аз съм студентка 3-та година и живея в София, а той живее в родния ни град, където има собствен бизнес. Ако дойде при мен, рискува всичко постигнато - семейството му не би оцеляло без него. И пак успяваме да поддържаме връзката си - летата сме заедно, виждаме се по 2-3 пъти в месеца за уикендите и така...

Сега започнах работа по специалността си и се страхувам от реалността. А тя е, че вероятно няма да се върна в родния град. В същото време все още изпитвам силни чувства към бившия си - дори мисля, че ги обичам еднакво силно и двамата. И за капак на всичко - тук срещнах мъж, в когото мисля, че се влюбих - не мога да спра да мисля за него, не ми излиза от главата.

С него имаме сходни интереси и професия, обаче той сега се дипломира и ще живее в родния си град, където е започнал работа. Тъпото е , че не знам нищо за него освен това и името му. Запознахме се на една екскурзия и той тогава ме сваляше, но аз нищо не посмях да направя - избягах си в стаята и легнах да спя, а той дори идва да ми чука на вратата. Сега съжалявам.

Миналия ден се видяхме случайно в университета. Идвал да си дооправя разни документи.Поговорихме малко. По принцип ми се струва, че е срамежлив . Днес му писах в скайп, но той не отговаря - написа ми само здрасти и дотам беше...А си стои на линия. Явно не си пада по мен. :( Обаче аз не спирам да мисля за него...и за останалите двама. Много съм объркана и вече почвам да правя глупости. Не мога да мисля и действам адекватно.

Очаквам вашите адекватни съвети. Мерси предварително.