Ден и нощ един въпрос ме преследва. Не ми дава мир и покой и вече обърква всичко около мен. Искам да забравя един мъж, името му, сините му очи, силната му прегръдка, рождения  му ден... И най-вече нашата история...

В един слънчев ден на 2002 година започна всичко, което обърна живота ми. Влюбих се в НЕГО. Разбрах какво е това да ти трепери нещо под лъжичката, когато видиш някои, да ти липсва две минути след като те е изпратил, да искаш да споделиш всичко с него-и хубаво и лошо.

Изживях най-хубавите три години от живота си, една бурна и много красива любов. Треперех всеки път когато бяхме заедно... Обичах го и всяка секунда отдавах на него. Получих най-романтичното предложение за брак и най-красивия пръстен и на света, едва ли щеше да се намери по-щастлива от мен.

Сватбата беше страхотна, с много гости, а моят любим не откъсваше поглед от мен, държеше ръката ми и все повтаряше, че ще сме заедно докато косите ни побелеят... Изкарахме страхотен меден месец и вярвах,че такъв ще е и живота ни и занапред. Но не би...

Само няколко месеца по-късно започна и моят кошмар, който продължава и до днес. В началото не усетих какво точно става, само знаех, че става нещо. Той просто се промени, постоянно беше нервен, всичко което правех го дразнеше, търсеше си причини да не е до мен.

Накрая не издържах и проверих телефона му. Така разбрах, че от известно време не е само мой и, че той ми изневерява. Той не отрече и каза, че най-добре ще е да се разведем.

Молих се, плаках, бях готова да забравя и да започнем отначало. Не можех да повярвам, че всичко ще свърши преди да е започнало, въпреки всичко аз исках да съм с него и му го казах. Сигурно предизвиках съжаление в него, защото се разколеба и така спечелих още няколко дни с него, през които говорихме много, плакахме много.

Но в крайна сметка той реши, че ще е с нея и аз си събрах нещата и си тръгнах.
И вече почти три години не мога да спра да мисля за него.

Промених живота си, намерих много нови приятели, преоткрих нещата, които преди обичах да правя, но бях спряла за да имам повече време за него, излизах, забавлявах се, но нито за миг не спрях да мисля за него.

Започнах връзка и се постарах наистина да дам всичко от себе си в нея, но не се получи. Пак се престраших и сега отново имам мъж до себе си. Той се старае наистина,аз също, но всяка вечер мечтая за едно и също-за бившия си съпруг.

Виждам ги заедно с нея и всичко в мен се преобръща, извръщам глава защото всеки път сълзите ми напират и макар времето да минава ми е все по-трудно да ги преглъщам и да не мисля, че аз можех да съм на нейно място. Даже наскоро разбрах, че щели да се женят.

Не мога повече така, искам и аз да съм щастлива с някой, да дам другиму тази огромна любов, но не знам как. Смятам,че опитах всичко...

Моля ви,дайте ми съвет,отчаяна съм!