Здравейте, приятели!
Най-после и аз събрах кураж да напиша своята история и да потърся вашето мнение...и тъй като не съм добър разказвач, вероятно няма да ви отегча с много думи. А сега по същество...
Запознах се с Него в интернет пространството преди 3 години. Той-студент в България, грък. Няколко месеца общувахме само чрез icq, а по-късно и по телефона,т.к. живеехме в различни градове. И така, докато не решихме да се видим и на живо. Първата ни среща беше вълшебна и не усетих как мина целият ден.
Влюбих се...не, аз бях влюбена още преди да сме се видели(колкото и странно да ви звучи това). Няколко месеца минаха неусетно-с нетърпение чаках почивните дни, когато се виждахме. Докато изведнъж, без никакви коментари, Той просто изчезна. Не отговаряше на е-mail и не влизаше в icq, а на телефона му се свързвах с оператор, който говореше неразбираеми за мен изречения на гръцки.
Реших, че трябва да го забравя, но уви...Няколко месеца по-късно му изпратих поздравителна картичка за някакъв празник по електронната поща и о чудо-получих отговор. Пишеше, че вече е в Гърция, че са откраднали телефона му и заедно с него е изчезнал и моя номер и, че му предстои казарма. Не, че това обясняваше неговото пълно мълчание и заминаването му(без да се разделим), но аз го приех. Така се поднови нашата комуникация. Не след дълго, точно преди да влезе в казармата, той дойде в България и изкарахме няколко прекрасни дни заедно. От тогава досега е изминала година и половина, през която се чуваме почти ежедневно. Мислех си, че след като приключи с казармата ще побърза да се видим, още повече, че твърди, че му липсвам и копнее за момента на нашата среща, но засега това са само планове за неопределеното бъдеще. Той твърди, че е с мен, че иска да е с мен, че жадува само за мен, но как да му вярвам...та нали, ако беше така вече щеше да е тук?! А аз не мога да бъда с никого другиго, просто не приемам друг мъж, защото всеки сравнявам с него и защото все още се надявам, че има шанс да бъдем пак заедно! Просто не мога да го забравя, а сякаш и не искам...
Само времето ще покаже какво ще се случи, а аз чакам момента на нашата среща.