Открих сайта преди няколко месеца и почти всеки ден го отварям...
Страшно ми харесват и историите, и анонимността, затова реших и аз да напиша своята...
След година и половина ще навърша 30, имам страхотна работа, прекрасна малка дъщеричка, съпруг, с когото по известни причини сме разделени от осем месеца, но въпреки това запазихме цивилизован диалог - и заради детето, и заради нас самите...
Преди три месеца на служебна среща се запознах с един страхотен мъж - невероятно мил, умен, кавалер. Той наближава 50 и както в повечето случаи, е семеен... След като служебните ни отношения приключиха, аз му звъннах и... така до ден днешен. Без да преувеличавам, това е най-хубавата връзка, която съм имала досега. Никога досега не съм се чувствала толкова сигурна, обгрижена, обичана, желана... Винаги съм била "добро момиче" и не съм предполагала, че ще ми се случи да имам връзка със семеен мъж. Но тази връзка е факт! Правим страхотен секс, но това не е единственото, което поддържа връзката ни.
А най-хубавото е, че не ни заплашва вероятността от обвързване, понеже той е семеен, а и аз, макар и само по документи...Единственото, което "тежи" във връзката ни, е че трябва постоянно да внимаваме някой познат да не ни засече. От друга страна обаче, това така повдига адреналина, че енергиите ни се качват и правим жесток секс!
Момичета, ако искате да бъдете щастливи, забравете остарелите морални правила, комплексите и помнете, че щастието не е цел, а начин на живот!