Не разбирам, защо се случи точно на мен, как така не мога да получа поне малко щастие, поне едно мое истинско желание да се сбъдне това, което копнея го желая от сърце то ме води !!!
Страшно обичам това момче, а е невъзможно да сме заедно просто съдбата е такава и никой не ме вижда, че плача, никой не ме утешава!
Аз го обичам, аз съм болна от любов, болна съм по него, искам да сме заедно, а е невъзможно, а защо кой ще ми каже защо?
Нали уж за любовта няма пречки, нали целта оправдава средствата или това е поредната лъжа, една лъжа, която лъже вярващите и нуждаещи се от любов! И единственото нещо, което ни дели е че живеем в различни градове! Но такъв е живота и аз знам, че трябва до го приема така и по никакъв друг начин, никой не ме пита дали искам, но и никой не ме пита дали искам нещо малко в замяна, никой не ме пита и не се интересува от чувствата ми и от безнадеждната ми любов, а просто хората те отминават и продължават, еднообразния си и динамичен живот, празен без любов!
Не съм знаела, че мога да обичам така, сега разбрах и почувствах! Нищо не може да си сравни с една прегръдка, милувка, едно нежно докосване, нищо!!!
Живота си давам да бъда с него, а съдбата не ми позволява предлага ми нови и нови изпитания! Е писна ми от тези трудности, достатъчно съм ги преживяла, искам прегръдки и всичко, което мога да получа от него и което към получавала, когато се отвори миниатюрна възможност да сме заедно, а те са толкова малко!!!
Не искам критики и обиди хора, искам и аз да вкуся от щастието, оставете ме, стига проблеми, кажете ми защо! А така ме боли, изгарям от любов и мъка боли, боли май само болка остана у мен и малко надежда.