Здравейте на всички казвам се Дара и съм на 22 години.
Историята, която искам да ви разкажа започна преди 3 год.и няколко месеца. Имах си сериозен приятел, когото си мислех че много обичам, но изведнъж в живота ми нахлу друг човек и аз предпочетох него.
Не знам защо го направих - не съм била толкова влюбена, но каквото има да става, то става! Това момче ме боготвореше, а аз му се качвах на главата все повече и повече, заживяхме заедно, гледаше ме като писано яйце. Но на всеки му идва до гуша в един момент и преди година той сложи край на връзката ни и замина за чужбина.
Чак тогава аз осъзнах колко много означава той за мен, колко много го обичам, не бях на себе си- не ядях,не излизах или ходех да се напивам, ужас!
Майка ми ходеше по врачки и те и казваха, че като се върне ще се съберем, но нищо не ме успокояваше. Моята майка в един момент вдигна ръце, защото беше убедена, че ще се сдобри ме.... както и стана, но нищо не беше същото, вече аз бях тази, която прави компромисите и се съобразява...
След месеци реших, че не мога повече така и го оставих, от тогава минаха няколко месеца през, които не съм го виждала, знам че е с друга и въпреки, че аз поисках да се разделим и ми е много трудно.
Обичам го все повече и повече и не мога да го забравя, но явно не го заслужавам и по-добре да е щастлив с другата, въпреки, че знам че и той още ме обича!
Благодаря ви, че прочетохте изповедта ми, олекна ми, защото приятелите ми вече не искат и да чуват за него!