Здравейте!

Бих искала да разбера има ли някои с подобен на моя проблем - не го пиша в кавички, защото за нашето общество това е абсолютно недопустимо!

И така аз съм разведена жена на 34г със син на 14г! Приятелят ми(с които съм от 4г) е на 26! Оттук започва и нашият кошмар - сигурна съм, че ви е ясно защо-родителите му с които аз страшно много исках да бъдем приятели и да си помагаме докато не изявих желание да кажа на колко години съм и че имам дете(което аз не смятам, че трябва да крия и да се срамувам от него - та аз имам страхотен много готин син) ме приемаха страхотно (тъй като изглеждам супер и не ми пише на челото ЕГН-то)!

Когато узнаха(от мен)тази срамна истина пред себе си видях най-невероятното превъплъщение-от хората, които ме прегръщаха и целуваха-те се превъплътиха в същества, които ми е трудно да опиша!

Ние не искахме нищо от тях (аз съм самостоятелна с хубава работа имам апартамент-той също е добре финансово) само да се разбираме и да си бъдем опора-това е много важно за мен, тъй като съм живяла така винаги-с бившата ми свекърва сме приятелки и до сега).

Оттук се започна и нашето ходене по мъките! Тъй като те видяха, че не могат да ни разделят по никакъв начин(всеки които ни познава казва че такава любов като нашата е гледал само по филмите-все едно всеки от нас е намерил другата половинка от душата си) започнаха да правят неща които граничеха с лудост!

Баща му ми се обаждаше и ми казваше, че на 30г(тогава) съм като за него и би се радвал ако се съглася да стане така! Майка му мина през какви ли не магьосници, ходжи и подобни! Баба му се включи с тежката артилерия - заплаши родителите ми с бомба, ако не се разделим! и още много и много неща!

И всъщност ние оцеляхме след всичко това-изживяхме много тежки моменти с които нямам право да ви натоварвам повече-но и сега се обичаме дори и много по-силно(той е най-страхотния и отговорен МЬЖ който познавам )! Кара ме да се чувствам ЕДИНСТВЕНАТА И НЕПОВТОРИМАТА!

И сега иска да се оженим и да си имаме детенце!Със синът ми са много добри приятели - живеем тримата заедно и се чувстваме хубаво!

А родителите му не са го чували от 2г – не знаят къде е и дали е добре!

Страхувам се, че това му тежи-дори и да не ми го показва! И така-искам да знам какво мислите и дали някои от вас е минал през подобни изпитания!
И-извинете ако ви досадих с това дълго писание!

Чакам с нетърпение вашите отговори!