Здравейте, скъпи Rozali.com-приятели!

Моето не е точно история,а по скоро нещо като казус. От много крехка възраст на съзнателният ми живот ме е преследвала мисълта за моментни/уж нови за мен/ събития, които обаче знам как ще завършат. Не само, че знам, но цялата ситуация-до най-мъничка подробност ми е ясна. Дори се оглеждам наоколо,за да се уверя, че греша и примерно няма да мине покрай мен възрастна жена с пазарска плетена чанта, но това се случва...

Отново си мисля, че е съвпадение до мига в който се чува и "очаквана" мелодия, "очакван" шум и "очаквано" изречение на моя събеседник. Аз усещам, че си "спомням" какво ще стане в даден миг-и след това само плахо следя реалното потвърждение на моите очаквания.

Това така наречено DeJa vu се получава за части от секундата-и аз вече знам. Почвам да се чудя дали не съм го сънувала това, за да съм наясно с такива дребни подробности. Но и да е така-пак е странно. В този ред на мисли бих добавила и ситуацията, когато се разминавам с някой мъж/жена на улицата-и просто "знам", че съм го познавала и в очите му/й виждам близък човек-но това не е така дефакто.

Да си призная минават ми мисли и за предишни животи, но като трезво мислещ човек моментално ги отхвърлям.

Кой знае обаче... Живеем в свят, в който всичко си има научно или психологическо обяснение или се търси такова. Но състояния като това не са предмет за тези анализи.

Как си обяснявате тези състояния на човека?

Аз знам, че и с други хора се е случвало това(за това има и този така популярен израз), но ако се е случвало и с някой от вас, моля споделете какво мислите по въпроса?

Далеч съм от мисълта, че виждам бъдещето:-) Пък и не ми се случва често-но все пак се случва!

Много ви благодаря за отделеното внимание и ще очаквам да доразвием заедно темата!

PP: слагам кавички на някои думи, защото са, от една страна- твърде относителни, но от друга описват най-точно какви са моите усещания.