Аз съм 19 год. и тази година ми е последна в училище. Мисля да кандидатствам, а с приятеля ми сме от почти 3 год. заедно.

В началото си говорехме, че той няма търпение да стана на 18 и да се оженим, и да си имаме детенце(тази наша мисъл продължава и до ден днешен), но не се оженихме, като станах на 18, а и все още мисля, че ми е рано. Има време.

Но веднъж реших да му кажа, че по принцип като се оженим не искам да живея нито с моите родители, нито с майка му, защото знам, че те постоянно ще се бъркат, ще пречат, а и майка му е много нервна жена( не, че не я харесвам- възхищавам й се), но тя е и голяма маниачка на тема чистота и веднъж беше вдигнала голям скандал затова, че имаше няколко трохи на земята под стола. Ние с приятеля ми не живеем заедно, но кажи речи- да. На предния ден нямах възможност да отида в тях, за да видя дали е чисто, майка му на следващия ден трябваше да се прибере от малка ваканцийка. И отивам аз( след като свърших училище)в тях, а майка му 3-5 мин. след мен и като почна един скандал- ужас, разплаках се. Приятеля ми "Ти си виновна", а майка му потроши единия стол и т. н. Бъркотия.

Така де той осъзна, че аз не съм му виновна, при условие, че той живее в тази къща, а и мен ме е нямало в деня, в който бих могла да изчистя. Той осъзна грешката си и повече не се повтори.

Но проблемът ми е, че те са страшно привързани един към друг. Те са буквално "добри приятели". Това според мен е прекалено, защото той се е превърнал в "мамина фиданка". И като започнахме разговора, че не искам да живея с родителите ни, той каза "не искам да ми даваш условия".Аз имах предвид, че рано или късно ще започна и аз да работя и да печеля парички, както и той, и целта ни да бъде- да спестяваме пари за наше собствено жилище, а не да бъдем все още "малките деца". Надявам се ме разбирате. Или поне под наем да бъдем, за да сме самостоятелно семейство.

Още един малък случай. Искам да уча във Варна и му казах, че искам и той да дойде с мен, и там да си намери работа. Да сме заедно. А той ми каза "не искам да оставям майка ми сама".

Тя е 4о год. има си крака, много фина дама е и няма нужда да от гледачка, т. е. сина й! Пък и в крайна сметка ние ще си идваме, за да видим родителите си или пък те ще идват. Какъв му е проблема. Не знам!

Или ще бъде мой съпруг и ще създадем семейство или да остава при майка си, да си бъдат само двамината. Той иска да живеем при нея. Няма да я бъде.

Малко е дълга историята ми, но ако искате да ми дадете някакви съвети, пишете моля.

БЛАГОДАРЯ ВИ:-)