Здравейте на всички.Не ме интересува всъщност дали ще приемете историята ми за истина,защото знам,че има закоравели скептици,които дори с очите си да видят,пак няма да повярват.Аз знам че не лъжа и това е най-важното.

От малка виждам и чувствам неща които другите около мен не виждаха.Мълчах си,защото знаех,че ако кажа на някой,най-малкото ще ме заведат на психиатър.Знаех кой е когато звъни телефона,знаех мислите на даден човек,"виждах" как изглежда някой още преди да съм го видяла.Зная че баба ми лека и пръст е имала такава дарба да вижда и чува неща.

Помня един случай когато имах видение да го нарека- бях на 5-6 години и с баба ми седяхме в хола,нашите ги нямаше,когато вратата се отвори и влязоха 2 скелета с черен ореол.Така се изплаших,че същата вечер вдигнах температура.А баба ми каза - "Спокойно,нищо няма да ти направят",и ги изгони..Не съм сънувала или бълнувала.

Когато пораснах това се засили.Каквото казвах на приятелките ми се случваше,премахвах ако някъде ги болеше,температура,отпадналост.
Винаги съм имала слабост към котките и си взех една.По-голямата част от вас навярно знаят,че котката усеща и вижда това което ние не можем.Миналата година започнах да виждам бели силуети предимно в стаята ми,появяваха се за секунди и изчезваха, и всеки път котето обръщаше глава към тях и наостряше уши.

Имах чувство че постоянно има някакво присъствие до мен,сякаш някой ме караше да обръщам глава назад за да го видя.Изплаших се ужасно вече,когато една вечер,заспивайки нещо ме парализира и не можех да помръдна.Главата ми беше обърната надясно и чувах от лявата ми стана долу до леглото как нещо ръмжи.Толкова злобно и гадно беше,имах чувството че иска да скочи и да ме разкъса.Не можех да се обърна,незнам как събрах сили и си вдигнах ръката да се прекръстя,едва тогава изчезна.Не беше сън,защото не се събудих след това,а просто вече можех да се движа нормално,бях си будна.

Отидох при една жена която ми каза да си взема кръст от църквата и никога да не го свалям от врата си и да кадя тамян вкъщи три поредни дни,чете молитви и нещата се оправиха.Сега нося кръстчето,продължавам да ги "виждам" тези неща,но нямам проблеми.Сякаш някой ме пази,все си мисля,че това е баба ми,незнам защо.Напоследък все по често се сещам за нея.

Незнам какво да правя,да се опитам ли да се развия в тази насока,да използвам дарбата си,или просто да стоя и да чакам какво ще стане по нататък?Колебая се и това не ми харесва,защото винаги съм била нясно със себе си какво искам,а сега съм на кръстопът.Усещам,че има някаква цел в живота ми ане мога да я намеря.Незная от мен ли зависи или от някоя друга по висша сила.
Дайте ми съвет,моля ви.

Предупреждавам че на злобните и заядливи коментари няма да обръщам внимание,затова ако някой смята да пише такъв само ще си загуби времето.Имам нужда от съвет,а не някой да твърди че не съм добре психически,защото не е вярно и съм изцяло с разсъдъка си.
Благодаря ви предварително.