Здравейте.
Историята ми е ужасно дълга...Споделям я с толкова много приятели,но все още не знам как да постъпя и дали да последвам сърцето си с цената на всичко.......
Дълги години взимах наркотици...бях съвсем на дъното...СЪВСЕМ! това бяха дълги години на агония в които само чаках да умра, а бях толкова малка........изобщо не осъзнавайки какво точно се случва и как съсипвам живота си не можах да направя нищо за да променя нещата.....и Тогава срещанах Него! Той беше всичко което някога съм искала... Беше целия свят...ще започна от начало...
Родителите ми знаеха за проблемите ми с наркотиците... Дълги, дълги години се бориха и се опитваха да ми помогнат...опитваха какво ли не а аз спирах за малко и после започвах отново...Нямах никакви други приятели освен наркомани и винаги се връщах при тях....
Това беше по време на едно от леченията ми....бях спряла за повече от месец и изобщо не излизах от вкъщи.....и без това нямах къде да отида.....и тогава се появи той....и а з намерих смисъл да продължавам да се боря.....той е страхотен човек адски силен и винаги ми е давал надежда, че нещата ще се оправят..........знаеше за всичките проблеми през, които съм минала и въпреки това ме приемаше такава, каквато съм....нашите ужасно го харесваха приеха го като собствен син........
Живеехме заедно и всичко беше страхотно докато,....аз започнах отново да се друсам.......не знам как стана нито защо, но аз отново попаднах в капана от който се бях опитвала да се измъкна......
Започнах да го лъжа ...да се крия..да му искам пари....да се връщам надрусана всяка вечер......Той се бори доста дълго....докато накрая загуби надежда в мен и ме изостави......
След всички неуспешни отити да ми помогне...това беше за мен "мотив" да продължавам да се друсам, докато накрая не стигнах съвсем до дъното....
Родителите ми ме изпратиха в наркокомуна в Испания......прекарах там една година и половина без да чуя нищо за никoй в БГ....изобщо не знаех какво е станало с него. Докато не се върнах след толкова много време...
Живеем в един квартал и когато се прибрах почти веднага се видяхме....аз бях супер променена напълняла.. изглеждаща доста по добре...а той...той беше също много променен.....беше станал наркоман!
За година и половина беше пропаднал толкова много!!!!!!!!
Не знаех какво да кажа какво да направя....това беше човека в който никога не бих се усъмнила за подобно нещо...беше толкова силен!!!!! Какво го беше променило така!?! Чувствах се виновна....исках да му помогна....въпреки че знаех че трудно се помага .....страхувах се да не се върна и аз назад и да започна отново..
Но реших да опитам ...може би ако съм до него той ще се промени.....бяхме заедно около месец като през цялото това време той не спря да се друса нито за ден! Аз не го направих повече заради цялата болка която бях изживяла и която бях причинила на нашите, но той затъваше всеки ден....и Всеки ден обещаваше кълнеше се, че повече няма....но всичко се повтаряше пак и пак...
Аз знаех много добре колко е трудно, но вярвах, че той ще успее да стане пак същия силен човек като преди, както а з успях!!!!....
Родителите ми разбраха за това, че той се друса и ни забраниха тотално да се виждаме... Разбирах ги за това, те се страхуваха, че аз мога да започна отново и се опитваха да ме махнат от "тази среда", но а з го обичах и исках да му помогна!
Тогава нашите заминаха за чужбина и ме взеха със себе си.....
Живях 2 години извън БГ без изобщо да чуя за него...не знаех жив ли е... След като се прибрах обратно в БГ отново се видяхме....беше минало толкова много време и двамата бяхме супер променени, но в монета в които го видях чувствата ми към него се стовариха върху мен с още по-голяма сила!!!!
Обичах го това бе единственото, което знаех със сигурност!!
Той беше добре....каза, че не взима наркотици от 6 месеца вече ...но средата в която движеше беше същата .. .....
Сега сме отново заедно...аз съм чиста от вече 3 години и половина и смея да твърдя, че никога ама никога повече не бих могла да посегна отново!
Той е чист ...но приятелите му..средата му...работата му...всичко се върти около наркотиците и това е тема която присъства постоянно в нашето ежедневие.,.. а аз съм надживяла всичко това и то болезнено ме връща назад, но въпреки това го обичам и искам да сме заедно........
Надявам се, че ако мина още малко време той ще спре да се сеща за тези неща.....и сега не знам какво да направя....всичките ми приятели семейството ми...всички са против нас от страх, че аз мога да започна отново......
Крием се от всички и се виждаме тайно...Не мога да кажа на нашите .....те ще се побъркат......Не знам какво да направя ...обичам го но дали си заслужава да рискувам! Ами ако той не се промени!
Ако?ако?ако? измъчват ме толкова много въпроси...
Страхувам се за живота му..за своя живот....дали е по добре просто да го забравя и да започна на чисто без никакъв спомен за това минало...или да бъда до него въпреки всички трудности!....
Аз самата понякога се страхувам от факта, че съм с него и от цялата тази неизвестност...какво ще стане с него??
Какво ще стане с мен......
Знам че е много трудно да се прецени така ситуацията от страни...все пак се опитах да пресъздам точно нещата но.....
Моля ви за съвет.....
Любовта или Живота........