Здравейте!

Знам, че не съм единствената, която спешно търси помощ и се нуждае от съвет, но моля, помогнете, защото въпросът не търпи отлагане. Усещам че си пропилявам живота и че малко, по-малко, бавно и мъчително ще си отида от този свят ако не взема спешни мерки.

Ето я и моята история: аз бях едно много щастливо момиче, със страхотно семейство, което ме обича и подкрепя, но не знам как изведнъж всичко се обърка.не знам от суета ли го направих или от глезотия, а може би за да привлека някакво внимание - реших да се подложа на стриктна диета, която си измислих аз или[по-точно гладуване].

Висока съм 166 сантиметра и преди 2 месеца тежах 50кг, а след моята ужасна диета, сега сам 40 кг. Родителите ми какво ли не ми казваха, че това не е добре, че трябва да ям, че организъма има нужда от всичко по-малко, даже баща ми ме заплаши, че ще ме премести в държавно училище в някакво село, че няма да ме пуска да излизам, но аз не и не, а сега сам болна от анорексия.

Не знам какво да правя, но не искам да оставям нещата така, ходих при лекар, а той ми каза че всичко било под контрол, но след седмица отидох на нови изследвания и ми поставиха диагноза-анорексия.

Родителите ми не знаят, може би подозират и майка ми настоява да ходя на психолог всеки ден. Много съм объркана, постоянно плача, знам че трябва да почна да ям, но не мога, не мога, просто е ужасно.

Когато се претоваря имам затруднения с дишането, косата ми капе и получавам чести припадъци.не знам как започна всичко и как стигнах до тук.

Сега се чувствам ужасно и постоянно кисна по лекарски кабинети, като казвам на родителите си че излизам да се забавлявам. Все си мисля, че ако им кажа че съм болна ще ги разочаровам:~(те са ми дали толкова много, а аз го пропилявам.

Единствено знам, че ако не се опитам да оправя положението, нещата ще се влошат.

Моля ви, помогнете ми, наистина не знам към кого да се обърна.