Здравейте, пиша ви, защото мога. Вече мога да ги изрека тия две думи написани в заглавието. Булимията - не е смешно да я изречеш и не е срамно. Срамота е това, че никой не обръща внимание на хора като мен.

Тъй като това е болест на ума и тялото, в повечето случаи не се стига до лекарска намеса, защото трудно се установява кой е болен и кой не.

Във България няма такива клиники, няма хора, с които да може да разговаряш, освен с психолог, но те не са компетентни точно по тия въпроси. Ако не се бях справила сама до известна степен, не ми се мисли какво щеше да се случи с мен, но аз съм вече от почти 5 години булимичка и никой и не предполагаше.

Стигайки крайната точка преди 2 г. нямаше как да се крия, и хората около мен разбраха. Имах проблеми, всякакви, защото като не ядеш, нищо не функционира правилно. Нямах цикъл, от тогава съм на контрацептиви. Ръцете ми бяха зачервени от повръщането, понеже си бъркам в гърлото. Струваше ми се лесно само за миг и все едно не си ял нищо.

Какво искам да ви кажа!!!Искам да ме чуете. Анорексия или булимия няма значение. Това са много сериозни състояния, те са като напаст навсякъде около нас.

Но чудно защо никой не говори за тях. Те водят само до лоши неща, до смърт. Аз го преживях. Винаги ще съжалявам, и винаги когото и да се възстановявам ще се връщам към булимията. Сега съм в добро състояние.

Преди повръщах по 10-на пъти на ден, а сега през ден по веднъж или два пъти. Не, не аз не съм луда просто малко болна. Не съсипвайте живота си момичета и момчета. Това е глупава болест, породена от какви ли не причини. Най-често за да сме по-слаби, но това е илюзия.

С помощта на волята си бях се излекувала, но ето, че и най-малката трудност в живота ме връща обратно. Така се въртя в своя кръг и забравям да вървя нагоре.

Исках просто да споделя моята тъмна страна. Има булимици навсякъде, пишете ми.Поне аз съм насреща:))))