Здравейте, моята история е свързана със сестра ми.

Тя е на 32 години няма мъж нито деца. Преди 8 месеца сестра ми имаше стресова ситуация на работното си място, която я извади извън контрол, след което настъпи депресията. За съжаление аз не бях подготвена да и помогна и може би много влоших състоянието и за което много съжалявам.

Казвам че влоших състоянието и защото не потърсих психиатър, а я заведох при човек който твърди че лекува депресия но по нов начин разпространен Щатите, не се съмнявам че той лекува хората с този метод но на сестра ми не можа да помогне.

Вина имахме и ние защото тя не можа да повярва в лечението и така загубихме месец и половина. След това се намесиха нейните колеги и я накараха да влезе в болница, където прекара 1 месец, като всички лекари ми казваха да съм търпелива и да чакам хапчета да подействат.

Сестра ми много се тормозеше че е в болница, тя искаше да запази работата си, а факта че е в болница говореше, че 99% тя няма да може да остане на същата работа, това я караше още повече да се депресира.

И така изписаха я от болницата с минимално подобрение и тя остана 2 седмици при мен (аз живея в друг град), след тези 2 седмици тя се почувства по-добре и на контролния преглед беше по-жизнена и уверена, така продължи към 3 месеца имаше желание да продаде жилището си и да си купи по хубаво, за което я подкрепихме цялото семейство, тя беше много щастлива от промяната и всички мислехме че вече нещата вървят на добре.

Докато декември месец не отиде на контролен преглед и и съобщиха, че не може да остане на същото работно място, и че след като болничните и свършат ще я освободят от длъжност.

Тя на пръв поглед прие новината добре, но не беше така тя се срина и започна да обижда, да се кара на хората, да противоречи на лекарите и не след дълго е спряла да пие хапчетата които са и предписани.

Не знам как да я накарам да ги пие, тя ми обещава но не го прави. Когато отиде на преглед тя само повтаря колко по-добре се чувства и че ще си пие хапчетата.

Опитах се да я вкарам в болницата, в която лежа отначало но тя не пожела. В момента много трудно разговарям с нея, по скоро тя не дава думата на никого, страхотен оптимист е и постоянно говори как след като и изтече болничния ще я върнат на работа макар на по-ниска длъжност.

До колкото разбрах от нейни колеги няма шанс да я оставят на работа независимо от длъжността. Пиша ви защото не знам какво да правя, не знам как да я накарам да си пие хапчетата.

Напоследък и аз започвам да изпадам в неадекватни състояния и това ме плаши.

Моля ви за помощ защото вече всички сме отчаяни, родителите ми се опитват да и помагат но нещата продължиха твърде много и силите им са на изчерпване.

Благодаря ви предварително.