Здравейте,

Моята история е много дълга, ще се опитам да бъда кратка.

Целият ми живот беше низ от страдания и когато се омъжих не стана по добре, на което силно се надявах, оказа се че дори от секса изпитвах ужас.

След 7 години мъчение намери се един прекрасен гинеколог, който по хирургичен начин премахна девствената ми ципа и можах да имам дете, но 9 месеца бременност пак бях подложена на огромен стрес от страна на родители, и от двете страни, мога само да кажа, че по ужасни хора надали съществуват.

Изпаднах в депресия, която се усилваше и след като родих сама се борех с нея, но вече когато другите ме нападаха аз получавах натрапчиви мисли и то не какви да е, а свързани с детето, примерно как го наранявам по всякакъв начин, а го обичах безумно....

Накрая сама реших, че съм за психиатър казаха ми, че няма да посегна на детето и вече една година пия антидепресанти ципралекс, но от време на време пак имам натрапчиви мисли, няма по страшно нещо от това.

Мисля, че тази депресия е от малка и се е задълбочила от ужасите и ада през, които съм преминала, но защо се насочва към най-скъпото ми нещо.