Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Здраве
Как да спася моето момче? :(
От: NaTaLkA, 25.09.2008
Здравей мило списание,
Пише Ви едно 16- годишно момиче, може би ви се струвам твърде малка, за да имам проблеми, но от малка сама се справям с тях след като рядко се виждам с мама и татко и живея при баба и дядо.
Много ми се иска да ми помогнете. Преди време имах сериозна връзка около2 години и половина. Момчето беше първата ми любов, но имаше проблем, който го измъчваше при самото му раждане.
Акушер – гинеколога е натиснал силно гръдният му кош и мястото си останало вдлъбнато колкото палец. Растял е така и когато е станал 8 клас лятото са му правили операция с опит да го изправят, операцията е била тежка в София продължила е 6 часа, и на излизане от операционната сърцето му е спряло, но са го оправили и оживя.
Възстановяването му е било около 6 месеца не е можел да си движи ръцете, но брат му (който е бил по голям) се е грижил за него и му е помагал.
Аз започнах връзката си с него когато той беше 9 клас тогава хлътването на гърдите беше още по-голямо като длан, но аз си го обичах такъв какъвто е и не ми правеше впечатление това, но той не искаше да ходи на басейн, да сваля тениската си...
Виждах, че това го измъчва, сега вече аз съм 10 клас, той е студент 1 година и след разтежа му той смята, че вдлъбнатината му се е увеличила, но може би аз съм свикнала с това и изобщо не го забелязвам .
Брат му почина преди около месец, а приятелят ми го понесе много тежко. Наистина беше ужасно, но се опитвах да съм до него и се привързах адски много към него...
Сега е решил да си прави същата операция и мен много ме е страх опитах се да го разубедя, но не иска и да чуе.
Операцията ще е много по сложна ще му слагат пластина, може би ще се наложи да разместят сърце..дробове, направо съм ужасена при мисълта, че може да го загубя, но той твърди че нямало нищо страшно .”спокойно..не се тревожи .пък и недей да си мислиш такива работи, за да не стане наистина така” това ми казваше.
Най-рано ще го оперират края на септември, много ме е страх имам надежда, че има още малко време..през което ще мога да го разубедя .но не знам какво да му кажа какво ли неопитах .:( моля Ви дайте ми съвет!
Пише Ви едно 16- годишно момиче, може би ви се струвам твърде малка, за да имам проблеми, но от малка сама се справям с тях след като рядко се виждам с мама и татко и живея при баба и дядо.
Много ми се иска да ми помогнете. Преди време имах сериозна връзка около2 години и половина. Момчето беше първата ми любов, но имаше проблем, който го измъчваше при самото му раждане.
Акушер – гинеколога е натиснал силно гръдният му кош и мястото си останало вдлъбнато колкото палец. Растял е така и когато е станал 8 клас лятото са му правили операция с опит да го изправят, операцията е била тежка в София продължила е 6 часа, и на излизане от операционната сърцето му е спряло, но са го оправили и оживя.
Възстановяването му е било около 6 месеца не е можел да си движи ръцете, но брат му (който е бил по голям) се е грижил за него и му е помагал.
Аз започнах връзката си с него когато той беше 9 клас тогава хлътването на гърдите беше още по-голямо като длан, но аз си го обичах такъв какъвто е и не ми правеше впечатление това, но той не искаше да ходи на басейн, да сваля тениската си...
Виждах, че това го измъчва, сега вече аз съм 10 клас, той е студент 1 година и след разтежа му той смята, че вдлъбнатината му се е увеличила, но може би аз съм свикнала с това и изобщо не го забелязвам .
Брат му почина преди около месец, а приятелят ми го понесе много тежко. Наистина беше ужасно, но се опитвах да съм до него и се привързах адски много към него...
Сега е решил да си прави същата операция и мен много ме е страх опитах се да го разубедя, но не иска и да чуе.
Операцията ще е много по сложна ще му слагат пластина, може би ще се наложи да разместят сърце..дробове, направо съм ужасена при мисълта, че може да го загубя, но той твърди че нямало нищо страшно .”спокойно..не се тревожи .пък и недей да си мислиш такива работи, за да не стане наистина така” това ми казваше.
Най-рано ще го оперират края на септември, много ме е страх имам надежда, че има още малко време..през което ще мога да го разубедя .но не знам какво да му кажа какво ли неопитах .:( моля Ви дайте ми съвет!
