Сравняват анорексията с наркоманията. Ние сме т.нар."рискова група"? Няма бивш анорексик, алкохолик или наркоман.

Наркоманите постоянно си увеличават дозата, анорексичките колкото и да отслабнат не е достатъчно. Наркоманите не се чувстват добре ако не са надрусани, анорексичките ако ядат. Всички са чували за абстинентните кризи, анорексичките изпадат в криза ако ядат или ако качат някои килограм.

За мен да се"излекувам" ще е едно от най-лошите неща, които могат да ми се случат. Периодите на"подобрение" са все едно съм в черна дупка, в чистилище. Тези периоди на"подобрение" ми пречат да достигна идеалното тегло, провалят ми живота....

Толкова ме е страх да не кача свалените кг през зимата.... Не знам какво ще правя, ако пак надебелея.... Ще умра, ако пак стана над 50 кг.... Трябва да продължа да отслабвам....

Не мога да спра сега, когато стигнах толкова далеч, когато постигнах толкова много просто не мога... А и не знам дали някога ще мога, а и едва ли някога ще искам. Най-много за известно време нещо да отвлече вниманието ми и да последва период на „подобрение”. Не трябва да го допускам за нищо на света....
Прекалено много никога не е достатъчно. Винаги искам повече и повече....

Отслабнала съм 7 – 8 кг, но трябва още.

Имам толкова много дрехи, обувки, козметика и вещи, а купувам нови и нови.... Знам как ще се отрази на бюджета ми, но нещо ме тегли към магазините.
После с торбите с покупките в казиното. Понякога печеля, но естествено по-често губя. Понякога след казино съм без пари дни наред. А искам да залагам още и още....

Имам един познат, с който много се разбирах. Сега не съм го виждала от много време, защото е задържан за притежание на хероин. Сигурно няма да го осъдят, но и едва ли ще се видим скоро. Напоследък често мисля за него. Доста си приличаме, имаме много общи неща. Не само анорексия/ наркомания. И той ходеше по казина, няма особено желание да се"лекува", не обича обвързването и да му дават тон в живота... А и той все казваше, че изглеждам още по-добре откакто съм отслабнала, всички ми казват, че съм достатъчно слаба и че нямам нужда от отслабване. Това направо ме изкарва от нерви, мразя тази"загриженост".
Едва ли е толкова луд и гаден като мен, но все пак, нямаше да е лошо да се сприятелим.

Всъщност, не държа чак толкова на истинското приятелство. Предпочитам да получавам, отколкото да давам. Да не говорим за любов, обвързване, вярност...
Никога не съм имала връзка. Имам"другарчета за секс". Обичам краткотрайните авантюри, секса за една нощ, флиртовете.

Защо ми е обвързаност? За какво ми е сериозна връзка или връзка с цел брак? Това противоречи на всичко, което правя и на всичко, в което вярвам. Не обичам някой да ми се меси в начинанията, да ми дава тон в живота. Как аз ще се съобразявам с някой и ще търпя някой да ме ревнува?! Аз да бъда моногамна и вярна - виц. Имам фобия от обвързване, не искам семейство, понякога едва търпя своето, камо ли да създавам ново, не искам деца, алергична съм към тях. Не искам отговорности и задължения.

За какво ми е истинска любов? Само екстравагантните, предизвикателни дрешки и секси обувките могат да ми послужат за нещо...

Защо да гледам дете като мога всяка вечер да съм по баровските заведения? Алкохол, добавки... А дискотеките.... там всичко е извън контрол...

Аз съм съвършен егоист, живея за себе си и чрез себе си, цинична и брутална съм и винаги получавам това, което искам.

Знам, че целите ми са безнравствени. В мигове на равносметка осъзнавам, че естетическите ми пориви са лишени от нравствена база.
Обаче не се разкайвам, не съжалявам. Не искам да се променя, не искам да стана „нормална”.

Просто при мисълта, да се „излекувам” от анорексията, шопинг манията и хазарта, и след 10 години да съм съпруга и майка, която предпочита тихите вечери вкъщи пред приключенията и бурните купони се сковавам от ужас. Не че ще се случи с мен, но все пак не е излишно да го предотвратя. Профилактиката е най-доброто лекарство....