Здравейте момичета!
Много ми е трудно да говоря на тази тема, но наистина имам нужда да споделя, макар и анонимно, историята си.

Още от по - малка винаги съм била по - пълничка. Може би да е било повече комплекс отколкото реална самоценка, но така съм се виждала.

Живота ми не е бил от най - лесните, загубила съм майка си на 14, живяла съм далече от брат си, който много обичам и съм имала не една и две тежки ситуации в живота си. Но,не това искам да ви разкажа, а отражението на всички тези стресове върху здравето ми. Като за начало започнах да се самообвинявам за всичко и реших може би да се самонакажа.

Защото за мен булемията, с която започнах си е вид наказание....Денят ми започваше на кантара, и след всяко качване изпитвах ужас....МРАЗЕХ СЕ.....исках да отслабна, мислех си че като стана,така мечтаните 45 кг. няма да имам проблеми....Но това е далече от истината - 5 год. се въртя в затворения кръг между калориите, кантара, преяждането, чувството за вина след това и мъчителното повръщане. Имала съм моменти на тотален срив, трябвали са ми прекалени усилия - ЗА ДА СИ ВЗЕМА ДУШ!!!! имала съм дори рани по пръстите си от бъркането в гърлото, а то самото беше цялото издрано от ноктите ми, усещала съм кръв в устата се постоянно.

Тогава разбрах че това което съм си причинила сама  е просто жестоко.... Реших да потърся опора в една от най - близките ми приятелки, споделих и за проблема си..... Но не срещнах това, което очаквах, а само един критичен поглед....(по никакъв начин не я обвинявам обаче).

Тогава още повече се затворих в себе си, не ми се общуваше с никой освен с вътрешния си глас.....с който обаче си говорихме едно и също - "трябва да отслабнеш поне още 2 кг. и край".....Да така и стана не 2, а още 5, 6,10 кг. надолу и какво остана от мен.....

Не човек а развалина както отвътре така и отвън....За това момичета искам да ви кажа пазете здравето си, то е най - важно.....И не е истина че ако изглеждаш перфектно живота ти също ще е перфектен....

Слабите момичета също плачат.....