Здравейте, чета толкова много различни истории и коментари към тях... Искам да ви разкажа моята история, не за да поучавам или да назидавам някого, а просто да дам приятелски съвет...
Аз съм само на 22, но в последните две години натрупах толкова житейски опит, че се чувствам като старица... Всичко започна преди две години с една специализация в Германия. За около 6 месеца липса на спорт и неправилно хранене там напълнях. Първите думи на близките и приятелите, които ме чакаха на летището, бяха от рода на "понапълняла си","имаш бузки"...
С прибирането си в къщи се качих на кантара и той постави "страшната диагноза" - 4.5 кг! През целия си съзнателен живот дотогава не бях променяла теглото си, хранех се правилно и спортувах активно...
Какво да правя и как да ги сваля по най-бърз начин? Подобни мисли изпълваха съзнанието ми, докато се разхождах из апартамента по бельо и се оглеждах във всички огледала. В този момент влезе приятелят ми и каза, че никога не съм изглеждала по-секси. Това преля чашата, с извратеното си съзнание си помислих, че търси начин да ми каже по-деликатно, че трябва да отслабна! Заминах за вилата ни в Боровец сама с оправданието, че искам спокойствие, за да се подготвя за тежък изпит. Една седмица се откъснах от всички, за да се подложа на унищожителен режим - джогинг (сутрин и вечер по 5 км) и минерална вода.
Свалих 5-те кг, но реших, че не би било зле да сваля още 1, а после още 1 ... Не хапнах нищо 10 дни, свалих 7 кг, 2 пъти припаднах от изтощение. Не се явих на изпита, просто нямах физически сили да се подготвя! Това накара родителите ми да се усъмнят - винаги съм била много прилежна и стриктна, що се касае до следването ми. Дойдоха да ме вземат и ме прибраха в София.
Умишлено облякох широк спортен екип и някак успях да ги поуспокоя, въпреки че бях видимо отслабнала. В София продължих да гладувам - свалих още 2 кг и достигнах 47 (при височина 168 см). Но колкото повече отслабвах, толкова повече мразех тялото си. Започнах да си купувам по-широки дрехи и дълги панталони и поли, при условие, че дотогава никога не бях носила подобни дрехи. Слагах повече грим, за да прикрия повехналия цвят на кожата и сенките под очите.
Майка ми и приятелят ми започнаха да се досещат... Още повече, че избягвах и двамата...
Започна ходене по лекари и захранване. Когато отказах да ям, 1 месец ме хранеха с лъжичка като бебе. Развих булимия, защото само чаках майка ми да се обърне и връщах всичко, което хапна. И тук ме усетиха...
Превърнах родителите ми, брат ми и приятеля ми в стражи. За една година и половина преминах през "всички кръгове на ада". Животът ми се промени коренно - замених университетската скамейка с болничното легло, студентската книжка с отлични бележки с епикриза с нови и нови усложнения, уважението на хората около мен се превърна в съжаление и съчувствие...
Най-лошото е, че загубих доверието на хората, които най-много обичам. Въпреки всичко те са до мен и ми помагат да правя първи крачки в "новия" си живот. Съзнавам, че съм болна от анорексия и така ще бъде през целия ми живот. Няма излекуван анорексик, както няма излекуван алкохолик или наркоман. Ние сме т.н. "рискова група".
Не позволявайте и вие да попаднете в нея!