Влюбена-загубена:)

От 41 коментара1/5

Здравейте!

Това е моята история!
На 20 год.съм,но вече мога да се похваля с едногодишен брак и едно малко слънчице също на една година.А ето и как започна всичко:Бях ученичка когато той ми обърна внимание.Но тъй като имаше приятелка,а пък и е с 10 год. по-голям от мен нищо не можех да очаквам.В началото не го харесах,но колкото повече го виждах,толкова повече ми харесваше.Копнеех да го срещна.Излизах с мисълта да го видя.Но един ден моя приятелка ми каза,че щял да се жени.Бях много нещастна,но не го показах.И така мина около година.Срещах го много рядко и нищо не знаех за него.Мислех че се е оженил.Но съдбата беше решила друго.

Един хубав зимен ден голяма компания мои приятели бяхме изленали в гората-палим си огън,печем си мръвки, пеем и се забавляваме.Това го правим всяка зима.Но тази зима още един човек беше се присъединил към компанията ни и това беше ТОЙ.Не можах да повярвам на очите си.Нищо не се случи,защото аз не си намирах място.

Сновях насам натам и на се задържах при огъня.Знаех че никога няма да се получи нещо.Но когато си тръгнахме всички (по една много тясна и стръмна пътека)той дойде при мен и ми подаде ръка,за да не падна.Бях много объркана.Почти нищо не си казахме.Щом слезнахме на равната поляна аз си тръгнах без да му кажа нищо.Не исках да си създавам илюзии. Но и това не беше краят.

С моя съученичка тъкмо излизахме от адно кафене, когато го видях да идва към нас. Поиска ми телефонния номер,за да се видим и аз без да се замислям му го продиктувах.Чаках ден,два,три,но той не ми се обаждаше.Мислех си,че се е отказал,но не беше. Просто глупчото ми беше записал номера погрешно. Незнам как беше открил правилния номер,но ми се обади и се видяхме.Е така не си представях първата ни среща. За такива глупости си говорихме и се смяхме,все едно се познавахме много отдавна.Започнахме да се виждаме,но родителите ми не знаеха.

Когато майка ми научи ми изнесе такава лекция.Напомни ми, че разликата във възрастта ни е голяма,че той ще иска сериозни отношения,а на мен ми предстоеше кандидат-студентски изпити.Колкото и да не ми се искаше,тя беше права.С много мъка му казах това и решихме да не продължаваме.

Аз заминах за няколко дни,за да си купя рокля за бала,но постоянно мислех за него.Една вечер тъкмо се приготвях да си лягам и получих съобщение.Искаше да се видим и да поговорим.На другия ден ми се обади и вечерта се видяхме.Поговорихме се му казах, че нищо не мога да му обещая.Той се съгласи.Отидохме на заведение-забавлявахме се и същата вечер му се отдадох.Беше красиво.Някъде дълбоко в себе си усещах,че с този човек ще споделя съдбата си.

И така стана.Обичам го толкова много.Понякога с него се чудим какво нещо е живота.Нито един от двамата не е вярвал,че пътищата ни ще се съберат в един.

Съдбата е велико нещо. Вярвайте-всичко е възможно,ако го желаете със сърцето си.

41 коментарaДобави коментар »

Дони

От Дони27.12.2007, 13:50 ч.

Много се зарадвах като прочетох историята ти. Моята любов първоначално изглеждаше невъзможна, не заради 9-годината разлика, а поради причината, че моето момче ми преподаваше и това някак го спираше. Но магията на...

Виж всички коментари за "Влюбена-загубена:)".

Още истории от "Любов"

Старата любов

Старата любов

Искам да ви разкажа какво ми се случи преди една седмица, но сега имах смелостта...

Обичам го дори повече

Обичам го дори повече

Здравейте читатели на това прекрасно нет-списание. Ще публикувам и аз своята...

Истинската любов и времето не я заличава...

Истинската любов и времето не я заличава...

Преди около 7 години се запознах с Румен /умишлено е измислено името/. Влюбих се в...