Разочарована от родителите

От 4 коментара0/5

Разочарована от родителите
 © Сн.: iStock.com

Здравейте! Искам да споделя за нещата които ме измъчват. Знам, че тук много хора ще се припознаят от моята история поне така мисля и мога да получа съвети.

Историята ми е следната: семейна съм от 2год и пол. и с моят съпруг живеем при нашите в дома на баща ми.

Баща ми и сестра ми са в чужбина, живеем майка ми аз и мъжът ми. Както сами се досещате когато живееш с родителите винаги ще има някакви търкания дори и минимални. Майка ми е много особен човек.

С не трудно може да се излезе на глава, прекалено негативна и критична е към всеки и към себе си дори. Няма приятелки, никъде не ходи освен на работа и в къщи, с много хора вече не си говори и се е скарала роднини повечето.

Стана много озлобен и затворен човeк. Мрази целия свят. В момента е в критическата , което сигурно също оказва влияние за нейното състояние. Но на мен това положение вече започва да ми натежава.

Аз се старая да и угаждам максимално на всичко.

Например тя не обича да пазарува , тя не стъпва в магазин , пазарувам аз и някой път мъжът ми. Тя поне готви вечеря понеже се прибира по навреме ние с мъжът ми си се прибираме късно от работа, за което съм и благодарна , че поне ми е наготвено, но въпреки това пак не ми е добре , защото всеки ден има списък за пазаруване , всеки ден ми се нарежда него вземи това вземи онова , трябва да се готви нещо , като в това число вземам и нейни глезотии.

Ако нещо се възпротивя ми се натякват някакви работи от сорта на че съм неблагодарна, че всичко ми е наготово , че съм егоист, това също и сестра ми ми го казва , която пък е много близка с майка ми , не дава да се каже дума срещу нея, и прекалено много я глези за всичко. Мен това нещо ме дразни , защото аз колкото и да се старая като чели никога не е достатъчно.

Майка ми винаги намира за нещо да ме упрекне , да ме изкритикува.

Не знам дали проблемът е в мен и аз ги вземам прекалено навътре нещата или наистина има тя проблем. Когато се омъжвах за моята сватба не получих никаква подкрепа от родителите ми , нито финансова нито морална , някак си моята сватба дори мисля, че им натежа. След две години баща ми ни направи подарък така доста добра сума като помощ, понеже се опитваме да си стегнеш наша къща , която се нуждае от основен ремонт, но когато решихме да правим сватбата , се наложи да теглим кредит за да си я направим с съпруга ми , а сега се омъжва сестра ми и нашите ще поемат ресторанта и не знам дали аз съм егоист , но ми стана адски обидно за това, защото аз тогава също съм имала нужда от някаква финансова подкрепа..

Аз го казах това на моите родители , баща ми се разстрои стана му много криво, че така се е получило аз не се сърдя , но споделих че ми е станало криво.

Майка ми естествено с острия си език както винаги ме упрекна , че ми е досвидяло за сестра ми , когато ние се правили сватба не сме си поискали пари, не сме казали, че имаме нужда , та то е ясно какво да казваме... Човек когато иска да помогне на детето си вярвам , че ще намери начин...

Друго което ме тормози е отношението към моя мъж е едно и към годеника на сестра ми друго.. Моят съпруг винаги го използват за някакви услуги , помагал е финансово , да ги закара с колата до някъде, и майка ми въпреки това го е обиждала пред мен , че е стиснат, че е мързелив.

Не знам аз ли бъркам някъде или наистина съм се разочаровала супер много от тях.. Със съпругът ми стартирахме собствен бизнес , и добре тръгват нещата , опитваме се да си работим за себе си, и един път не съм чула майка ми да ни похвали, да каже браво на вас или нещо по така окуражително, похвално.

Баща ми повече ни се радва и ни подкрепя. Знам, че решението на моя проблем е да си заживеем отделно с мъжът ми , но на този етап е много рано и се налага да живеем при нашите.

Моля да ме посъветвате как да не се ядосвам и да не се измъчвам за такива неща, да се опитам да не обръщам внимание, те все пак са ми родители и аз ги обичам и уважавам , за това и си мълча и търпя и гледам да не влизам в пререкания с тях, но на моменти не се издържа. Като ме ядосат нещо започвам да се чувствам виновна , като неблагодарница , не мога да им кажа абсолютно нищо, защото ме е страх и не искам да се скарам с тях, не искам да ги обидя или нараня, те биха ме разбрали по грешен начин.

Още истории от "Родители"

Никога не казвай никога! –2

Никога не казвай никога! –2

На всички, които ми вдъхнаха смелост и се интересуват от развитието на нещата...

Не разбрана Майка или какво???

Не разбрана Майка или какво???

Здравейте. Искам да ви разкажа и моята история и се надявам да ми дадете съвет,...

Немога, неиздържам... Мразя го!

Немога, неиздържам... Мразя го!

Здравейте!!! Реших и аз да споделя моя проблем...защото съм сигурна, че тук ще...