История за моята баба

От 2 коментара0/5

История за моята баба
 © Сн.: iStock.com

Тя беше на 15 години,онези години в които играеха децата на кришка-мишка,онези години в които учеше...

Докато не се запозна с него...

Той беше висок, млад, красив мъж с черна коса и очи, беше строен но и доста по-голям от нея.

Те заживяха заедно. Тя го обичаше... Докато един ден не разбра какъв всъщност е той. Беше му се случил инцидент преди
да се запознаят. Бяха го нападнали група хулигани и му бяха ранили главата и от тогава на моменти превърташе.

Биеше я без причина, за някоя дреболия, дори я ревнуваше от всеки който я погледне, казваше че му изневерявала и какво ли още не.

Тя беше все още дете... дете което се страхува. Мислеше,че ще премине стреса и той ще се оправи но уви...не беше така.

Минаха около 6 месеца. Един ден тя разбра нещо което щеше да промени живота и...беше бременна...

Той дори когато научи продължаваше да я тормози..блъскаше я,удряше я..Защо?.. Защо стоеше при него? От страх може би..беше загърбила всички свои  мечти заради тази любов и беше заминала да живее при него. Беше толкова сама...Толкова наранена психически и физически...

Беше във вторият месец и най-накрая събра смелост и си тръгна от него.

Може би сега щеше да е свободна, може би ще се справи сама...с дете...та тя самата беше дете...

Отиде при роднините си и заживя там, те я бяха приели обратно. Нейната баба..даа...тя беше до нея... Но ония мъж, той не спря да я преследва. Не искаше това дете...

Казваше,че трябва да го даде в дом за сираци и да заживее пак
при него и всичко ще бъде наред. Но уви..клетата и баба се предаде и тя потвърждаваше думите му...

Тя беше едва на 15 още по-сама от всякога. Не послуша никого за това...

Ето,че деня настъпи на 16години роди момиченце, едно красиво дете, приличаше на него беше истинска красавица.

Реши да го изгледа, помагаше и все пак и нейната баба, тогава беше се съгласила с решението и.

Трябваше да работи...да учи...да гледа дете...толкова и беше трудно...работеше на полето с едни баби,та какво друго,тя дори не беше завършила училище.

Докато един ден нейният баща не тропна с крак и не и каза, че вече не може да се грижи за тях и трябва да си намери мъж.

Той даже и беше избрал...и да тя трябваше да бъде с този мъж, защото баща и беше казал а неговата дума е закон за нея.

Е какво да прави, заживяха заедно на квартира в града. Тя, той, дъщеря и...

Детето тръгна на училище. Трябваха учебници, тетрадки. Тя се лишаваше, за да и купува тези неща, за да се чувства щастлива като
всички нормални деца.

Тя беше ли щастлива?... Беше ли спокойна?.. Имаше ли закрила от този мъж?.. Влюби ли се пак?

НЕ.. Той пиеше много, наливаше се с алкохол, работеше с камиони и ходеше на работа, беше простоват човек, но поне не я биеше,
като се напие заспиваше и толкова.

Да,тя беше сама... Работеше и учеше на вечерно училище. Тя беше отличничка, баба и казваше ,че трябва да продължи да учи
и да не си пропилява живота с това дете, затова и не беше много съгласна.

Можеше ли да го направи?Та то беше нейна плът и кръв...Захвърли всичко на вятъра заради онази сладка усмивка която вечер като
се прибере ще я нарече" -Мамо как си?". Това и стигаше...

И така минаха години... Нейното момиченцето порасна. Така и прие вторият и сапруг като свой баща,а с истинския тя се виждаше от време на време.

Истинсият и баща харесваше млади момичета,живееше с доста жени и даже едната беше бременна но дали ги третираше така...?

Може би!Но едно е сигурно никога няма да върне онези години които беше отнел от неговата малка 15 годишна жена. Онези години
в които играеха децата...забавляваха се,а тя беше тормозена и гледаща дете.

Минаха още дълги и самотни години единствената упора и беше нейното малко момиченце.

Нашата героиня порасна както и нейната дъщеря, живееха
в онзи апартамент заедно с вторият и мъж.

Един ден дъщеря и си намери приятел, омъжи се и заживя с него. Беше на 20 и на 21 и се роди дъщеря. Тя за разлика от майка си беше много щастлива със съпруга си.

Даже и истинският и баща пак я виждаше, беше остарял вече, болеста му беше нараснала,не помнеше случки, и пак говореше небивалици...

Той дойде да види неговата внучка която се беше родила преди месец...след това когато тръгва на път за вкъщи катастрофира и загива...някой хора казват ,че може би е от болестта и е превъртял и го направил нарочно... Никой не знае..

Но той вече не беше сред живите...

И така, днес онова момиче което беше на 15 сега е на 57 години, млада баба... Нейната дъщеря за жалост не оцени жертвите които тя
бе направила заради нея през всичките тези години.. Казваше и ,че не я е гледала, че се е държала зле с нея, че даже онзи мъж с когото живее не е неин баща и е трябвало да се върне на времето при истинският и родител, даже я беше изгонила от дома си.. Тези неща и се напомнят до ден днешен.

Това са думи които никоя майка не би искала да чуе от дъщеря си... Толкова много болка и мъка имаше я сърцето на тази жена.

Думи, които се забиваха като нож в сърцето и...даа.. тя беше много наранена нейният живот премина ей така... всичките жертви не бяха
признати от нейното най-ценно и единствено дете... човека заради когото се беше борела още от детските си години, тази заради която беше  загърбила всичко, за да я изгледа ,която по цели нощи е бдяла над нея, днес тези неща не бяха признати...

2 коментарaДобави коментар »

gushka_

От gushka_17.01.2018, 15:48 ч.

Какво да кажа - историята е тъжна, тежки житейски уроци, много грешни решения. Честно казано, бих се насладила повече, ако не беше толкова неграмотно написана. То е ясно, че това няма да промени грамотността на авторката,...

Виж всички коментари за "История за моята баба".

Още истории от "Споделено"

Момичето е не само страхотно (поне на външен вид каквото видях), а направо е визуално-красива стихия.

Как бихте постъпили вие на мое място?

Здравейте на всички читател(к)и, Първо да започна с това че аз съм мъж на малко над 30 години.

Без посока, без дом,сама и самотна

Без посока, без дом,сама и самотна

Здравейте на всички!Случайно попаднах в този страхотен сайт преди около седмица...

Има ли смисъл?

Има ли смисъл?

Здравейте!Аз съм момиче на 21години, омъжена с дъщеричка на 1годинка.С таткото сме...