Нормални отношения ли са това!?

От 16 коментара0/5

Не се ядосвай дълго на хората,които цениш,защото няма да имаш време да ги обичаш!
Не се ядосвай дълго на хората,които цениш,защото няма да имаш време да ги обичаш!

Здравете всички,
След известни терзания реших да споделя своята история, и да прочета вашите коментари, защото ми е трудно да преценя обективната истина.

Преди седем години бях още омъжена (в процес на развод), когато срещнах настоящия си съпруг.

Нещата потръгнаха бързо, сгодихме се и забременях. Исках да отложим с няколко месеца сватбата, тъй като кандидатствах за общинско жилище. Свекървата много се радваше, че ще има внуче, казваше, че ще помагат, каквото се наложи и т.н.

Сватбата я направихме, когато бях в напреднала бременност, тъй като мъжът ми настоя, че дeтето трябва да се роди в законен брак, а и реших, че не си струва да чакаме. Тогава той беше на 35 години, аз платих изцяло годежа, с ресторант, торти, покани и т.н.

Очаквах, че както е традицията, той и/или родителите му ще поемат сватбата, а аз ще си платя за моите гости и роклята примерно. Обаче се оказа, че нямало смисъл да правим голяма сватба според родителите му (той е много мек и винаги им се поддава), така че подписахме само ние, родителите ни и кумовете и се почерпихме вечерта в ресторант (квартален и без каквито и да са резервации и приготовления - просто отидохме).

Роклята и прическата естествено си платих аз. Най-странното ми се видя, че освен букет гербери, не получихме никакъв подарък за сватбата, но тогава реших, че може би по-късно ще помогнат по някакъв начин.

Роди се детето, като преди това стоях един месец в болницата. За това време родителите му нито веднъж не дойдоха. Когато синът ми се роди със секцио, едва излязла от упойката, свекърва ми започна да се обажда по десет пъти на час да го кръстя на свекъра ми, въпреки че двамата с мъжа ми бяхме избрали име. Тъй като още не бях се   освестила от упойката, най-накрая се съгласих.

След това започнаха проблемите - в къщи не бяха подготвили нищо за бебето, въпреки че майка ми плати капаро за всичко и аз исках да купя нещата  - било на лошо преди раждането, те щели да се погрижат. Да, ама не! С операция на три дни се наложи да ходя по магазините за памперси, млека, корито и т.н.

Родителите му купиха една детска количка и казаха - от нас това е. Дори не почерпиха с бонбони персонала на болницата при изписването - а аз отново заслужих един! карамфил, нищо друго.

В същото време се оказа, чe мъжът ми заради алкохола остана без работа, а аз се наложи с малко бебе да работя за тримата и да плащам ипотека за апартамента, който купихме. Когато поставих въпросът поне за детето да помогнат (на двамата пенсиите са много добри), те ми казаха, че който си е правил дете, да си го гледа.

Свекървата дори каза, че съм кръстила детето на свекъра, за да го изнудвам за пари! Естествено, веднага смених името на детето с това, което си бяхме избрали. През всичките тези шест-седем години мъжът ми почти не работеше и аз се налагаше да го издържам, заедно с   детето, къщата, ипотеката и т.н. и т.н.

С него се разведохме, но още живее в къщи и се налага да го издържам, защото няма никакви доходи. Те нито веднъж не помогнаха дори на сина си. Сега през лятото малкият го пратих на село за две-три седмици, защото не можех да прекъсна работа (нали имам трима души за издържане). За това време го държаха само в селото, не го заведоха никъде, а върхът беше, когато ми се обадиха, да не казвам на детето, че има имен ден, защото не можели да го празнуват и да му купуват подаръци.

 Искахме да им пратим пари, поне една тортича да му купят, но те отказаха, защото трябвало да събират деца, да харчат пари и т.н. Върнаха ни го на следващия ден, да сме му организирали празненство! Този път поставих нещата ребром - поне да помагат на сина си, защото не съм длъжна да го издържам и поне да помагат два пъти в годината за детето - примерно да го запиша на уроци по английски или за купуване на дрешки. Те категорично отказаха, свекървата ми каза, че тя е бедна пенсионерка (въпреки, че постоянно ходи на фризьор, екскурзии в България, Турция и Гърция и т.н.) и не може да помага. Тогава го хвърлих, образно казано, във фризера, не им вдигам телефона, не искам да ги виждам и съответно не им давам да видят детето.

Те са много учудени и казват, че съм била алчна и съм била се омъжила за сина им само заради парите! На него също забраних да им води детето и да им дава информация за него.

Детето също изпада в стрес, когато му спомена за селото. Единственото, което са правили по цял ден, е да гледат турски сериали и баба му да го научи на зодиите! Моля Ви, нека да чуя и друга гледна точка. Може би аз греша някъде?

Вярно, никой не е длъжен да издържа детето ми, но има и елементарни морални норми, които смятам, че не ги спазват.

16 коментарaДобави коментар »

Lina9881

От Lina988106.09.2017, 10:18 ч.

Здравей , Разбира се ,че взаимоотношениятя не са нормални .Най - искрено бих те посъветвала да изхвърлиш паразита от живота си и да ограничиш контактите с близките му .Аз отглеждам детето си сама от бебе ,без баби...

Виж всички коментари за "Нормални отношения ли са това!?".

Още истории от "Споделено"

Нещо ми липсва, а незнам какво

Нещо ми липсва, а незнам какво

Реших да ви пиша, защото просто искам да споделя някои неща с някого, но май няма с...

Аз, той и...жена му

Аз, той и...жена му

Здравейте! Моята история е много дълга и оплетена. В нея има по нещо за всеки...

Никои на никого не вярва

Никои на никого не вярва

Здравейте момичета и момчета, млади и стари. Аз съм от Стара Загора на близо 46г. ...